Та аз съм просмукан
от мъка
и чукам
на вашата съвест...
Никола Вапцаров

На тъмнината злото
ражда нова тъмнина.
Отново
един друг се погребваме.
Доброто
безпощадно смазваме.
Роим омраза.
На лъжата
в гнойни метастази
сме завинаги
обринати.
Като прокажени.
.......................
А устните са пребледнели
от умора.
Не от деня или нощта –
от хората,
които искат
всичко да забравим.
Защото миналото било свършено.
Защото то не можело да се поправи.
Било завинаги прекършено.
Но аз не мога
и не искам
нищо да забравя!

Ни Престъплението в миналото –
нито сега!
Нито убийствата, страха
и униженията.
Робството!
Ни днешната лъжа
и нейните последици:
безмерното страдание
в родината днес –
нашето нестихващо ридание,
което, за удобство,
хората в света, които са добре,
се правят, че не виждат.

Как всеобхватният прогрес
на злото
ме разкъсва целия!

Защото мъката стремително расте,
отвсякъде
приижда.
Отдих не познава.
Не смея
и не искам
нищо да забравя!

Народ без памет
е народ без съвест!
И народ без глас.
Без съвестта душата ни
е мъртва.
Без нея сме единствено
зловонни сенки
и призрачни издания на ада,
който цъфти безмилостно във нас.
Не мога
и не искам
нищо да забравя!

Иван Бързаков, юли 2008 г.