Ханс Кристиян Андерсен подари на децата чудесни приказки. Една от тях се превърна в метафора, която възрастните често повтарят, обаче не винаги разбират. Става дума за голия крал. На български е във варианта „царят е гол.” Пред нашето величество думата „крал” не е прилично да се споменава. Но не с него искам да започна. А с истините, които отдавна се разхождат голи край нас, без никой да посмее да ги каже на глас.

Безочливо разпищолен, комунизмът мина през страната ни и показа най-мръсните си подробности. Оскверни земята ни, душите ни, нравите ни. Поруга миналото ни, обезсмисли бъдещето ни. Но ние си затваряхме очите, тогава от страх, сега от срам. Историците ни свенливо навеждат глава, когато стане дума за перверзиите му и ни отклоняват вниманието с жонгльорски номера. Този разпищолен негодник продължава да се перчи по екраните на всичките ни телевизии и най-вече по националната. Физиономията му наднича по рафтовете на библиотеките, последователите му пропагандират циничната си идеология по-нагло от голо хоро.

И монархията ни се разсъблече. Тя наистина се върна от заточение в прилични одежди, правеше впечатление, че умее да се докарва. Ала впоследствие започна такъв нагъл стриптийз, че и онези, които й се бяха врекли във вярност доживот, насочиха чувствата си към омръзналата им република.

Републиката ни, тя пък излезе лека жена. Тя просто се хвърли на врата на първия съветски офицер, който я покани на танц. И то не какъв да е, а казачок.

Църквата ни, която осъжда и най-малката голота, неочаквано излезе на показ толкова безсрамна, прояви такава готовност да се разсъблича срещу заплащане, че марксистите, които вече един век се опитват да я похитят, впериха в нея сладострастни погледи и започнаха да я ухажват напористо.

Просветата ни, науката ни, културата ни – не смеят да се покажат пред света, защото ще им се видят голотиите.

И най-тъжното от всички тези констатации е, че народът ни е гол. Народният поет Иван Вазов има израз „деколте в акъла”. Ама на нашия народ деколтето му стига по-долу от пъпа.

Ще кажете: ”Не обиждай народа!” А той защо ме обижда!? Защо позволи да има град с името на най-големия български предател, който историята ни помни? Защо е готов срещу капачки за буркани или най-многото за десет лева да одобрява за свои представители хора, чиято умствена кастрация личи от километри? Защо е съгласен да бъде ръководен от престъпни, корумпирани, продажни мутри? Защо си затваря очите, когато вижда политически проститутки да обслужват чуждоземни интереси?!

За голямо съжаление и демокрацията ни дойде гола и остана дибидюс без дреха докрай. Ако това, което гледаме на политическата сцена, изобщо е демокрация.

А капитализмът ни и той демонстрира на гол корем пищови. Капиталът му фалшив и съмнителен, само пищовите истински.

Като се огледа човек внимателно, ще види, че националните ни институции до една са разголени, разгологърдени, разгологъзени...