Световната левица и противниците на администрацията на президента Буш навсякъде по света тържествуваха на 4 ноември м.г. Тогава техният кандидат Барак Обама беше избран за президент на САЩ. Почти всички световни и български медии открито подкрепиха Обама срещу Макейн, което едва ли беше безпристрастно и умерено отношение. Обама беше обявен едва ли не за месия и със сигурност придоби ореол на световен светец. Но медиите, левицата и противниците на Буш тържествуваха само до края на ноември м.г.

Тогава стана ясно изумителното решение на Обама да преназначи в правителството си министъра на отбраната на Буш -  Робърт Гейтс. С това Обама подкрепи войната в Ирак, задраска всичките си антивоенни изказвания в предизборната кампания, нанесе тежък удар срещу левите си поддръжници и, естествено, в голяма степен реабилитира Буш, който е световно непопулярен главно заради войната в Ирак. С това решение Обама показа, че за него предизборната риторика е без значение, т.е. той е като всички други политици, въпреки че се представя за необикновен реформатор и мотото на кампанията му беше „промяна”. /Назначението на Гейтс, разбира се, не е никаква промяна/. Това е  указание за политиката, която Обама ще следва в Ирак. Буш и Гейтс са главните архитекти на увеличението на войските там, вследствие на което положението драстично се подобри. Обама разчита на Гейтс, който е опитен и разумен политик, да затвърди подобрението, да изтегли войските във възможно най-кратък срок и да изпрати част от тях в Афганистан. /Но това едва ли ще стане в срок от 16 месеца, както обеща Обама/. Положението в Афганистан междувременно се влоши значително. Правителството на Карзай владее само малка част от страната.  Войските на НАТО там са недостатъчни, но тъй като американските военни са най-много, очевидно европейските съюзници на САЩ трябва да изпратят още войници. Обама със сигурност ще поиска от европейците точно това и те би трябвало да изпълнят искането му, защото много го харесват и го подкрепяха срещу съперника му за президентството.

Най-трудният външполитически проблем за Обама е Иран. Може би той ще продължи политиката на Буш -  да води преговори съвместно с ЕС, за  ограничаване на ядрените амбиции на Техеран, т.е. да не прави нищо по този въпрос. В последното си интервю на 11 януари т.г. пред ABC Обама каза, че за Иран ще предприеме „нов подход и разговорите са добро начало”. Но той също каза, че Иран изнася тероризъм чрез „Хамас” и „Хизбула”, и добави: „Иран иска ядрени оръжия, което може да предизвика ядрена надпревара в Близкия изток”. Обама каза, че желанието му да разговаря пряко с Иран ще бъде съчетано с „яснота за нашите неотменими искания”, което значи, че режимът не трябва да придобива ядрени оръжия. Т.е., ако преките му преговори с Иран се провалят, той ще иска по-силни международни санкции, които вероятно също ще се провалят. Това значи, че Обама ще се озове, където е  Буш сега – изправен пред два избора – война или примирение с Иран, въоръжен с атомни бомби. Ето защо Иран е най-тежкият външнополитически проблем на Обама.

Този проблем е свързан и с отношенията му с Русия. Обама вероятно ще поиска помощ от руските ръководители заради близкото им приятелство и атомно сътрудничество с режима в Техеран. Кремъл веднага ще поиска в замяна премахване на проекта за ядрен щит над Полша и Чехия. Обама е доста колеблив за това и дава сигнали, че може би ще се съобрази, което би било тежка грешка. Всякакви големи, геополитически отстъпки към Кремъл само засилват апетита му за още по-големи такива. И без това сега руснаците са окуражени от факта, че  се наложиха над ЕС във връзка с газовата криза. Тук Обама също има  два избора – да се примири с нарастващия руски апетит, или да се противопостави решително на руснаците /и на европейците/  във връзка с приемането на Украйна и Грузия в НАТО, както и за ядрения щит. Точно както Буш се противопостави на Русия.

Отношенията с огромната източна страна са вторият най-труден външнополитически проблем.
Политиката на Обама за Близкия изток няма да бъде различна от тази на Буш. В интервюто пред ABC той заяви, че в тази политика има приемственост от времето на Клинтън. Във връзка със сегашните военни действия в Газа говорителката на Обама по националната сигурност заяви: „Той [Обама] многократно каза, че „Хамас” е терористична организация, посветена на унищожението на Израел, и че ние не трябва да разговаряме с тях, докато не признаят Израел и се откажат от насилието.”
Обама вече отстъпи в известен смисъл от едно от най-важните си обещания – веднага да затвори лагера в Гуантанамо, като каза пред ABC, че „това не е толкова лесно, както мислят повечето хора”.
Левите поддръжници на Обама са разтревожени и от намеренията му за икономиката и вътрешната политика. Икономическият му екип е центристки, който вероятно ще води центристка, а не лява икономическа политика. Левият вестник New York Times изрази преди дни тревогата за това на американската левица: „Обама може би в крайна сметка ще преговаря за продължаване на Споразумението за свободна търговия в Северна Америка, няма да промени изцяло имиграционните закони, ще отложи ограничаването на емисиите на въглероден двуокис и увеличението на данъците за богатите американци и няма да позволи на хомосексуалисти и лесбийки да служат в армията”.
Вярно е обаче, че Обама възнамерява да се бори с икономическата криза с най-типичното средство на левицата – наливане на пари на данъкоплатците. Медиите разгласиха намерението му да изхарчи 800 млрд. долара за борба с кризата. Но нали и десният Буш изхарчи 700 млрд.от държавната хазна за борба с финансовата криза?  Правилните решения при икономическа криза са най-тежките. Тук на Обама ще бъде най-трудно, дори повече, отколкото във външната политика.
Със сигурност, обаче, Обама ще следва силните си леви убеждения във вътрешната политика. Рязко ще увеличи ролята на държавата в здравеопазването и образованието, ще увеличи данъците, ако икономиката се съвземе, ще въведе куп регулации за бизнеса и ще изхарчи допълнително милиарди долари на данъкоплатците за държавни проекти в инфраструктурата.
И все пак всичките му действия след изборите са послание към американската левица, 69 млн. души, които гласуваха за него и му дадоха най-важната длъжност в света: “Ще изпълнявам вашите желания, но не толкова бързо и само и единствено, ако те са в интерес на Америка.”