.
Може би
От Света гора си донесох кипарисче. Беше колкото миша опашчица. Кътах го в шепите си, завивах го с мокра кърпа, треперих му. И успях да го посадя. То се прихвана, за няколко години порасна две-три педи.
През зимата падна тежък сняг и покри всичко в градината. Когато времето се затопли и снежната завивка се стопи, видях, че малкото дръвче стои наведено, натежало от парчета лед. Почистих го внимателно, отръсках висулките по него.
Кипарисчето си остана наведено.
Не се опитах да го изправя. Страхувах се, че ще го пречупя. Очаквах да се надигне само.
Мина много време оттогава.
Разбрах, че моето кипарисче ще си остане завинаги наведено.
Може би се готвеше за следващата зима.






Очакваме вашата помощ. “Спомоществователни акции” .
Адрес на редакцията - София, пл. "Славейков" 11,