ПРО и АНТИ

Много преди Хемнгуей да напише знаменитото си изречение „Всичко, което е далече от морето, е провинция” българските ханове са водили кървави битки за излаз на море. Още Аспарух, минавайки Дунава, се е настанил на остров с триъгълна форма и една от страните му се е миела от Евксинос понтос. Неговите наследници стъпка по стъпка, битка след битка са увеличавали черноморските ни граници.За да се стигне до времето, когато България ще граничи с три морета: Черно, Бяло и Синьо.
За съжаление стремежът на българските предводители не бил прегърнат от народа ни. Той до ден днешен предпочита да не се качва на „дърво без корен”.

Колцина са тези, които знаят, че островът, където Аспарух е построил първата си отсамдунавска крепост, се е наричал Певки!?
Колко са тези, които знаят, че държавата ни се е миела от вълните на три морета  по времето на великия цар Иван Асен II !?
Кой от нас изпитва горост, че вече сме граждани на Съюз, който граничи с шест морета и един океан!?
Българинът гледа на морето също както на реката, която пресича столицата му. Въпреки че тя носи  прекрасно име – Перловска, той я нарича канал и си хвърля боклуците в нея. Би могло да се каже, че по същите причини той нарича патриарх Евтимий – „попа”.
Българинът се отнася към малката морска ивица, която са му предоставили превратностите на съдбата, като към помийна яма. Той не търси там приключения, вдъхновение, предизвикателства.
Соленият вкус на морската вода предизвиква у него единствено асоциация с шкембе чорбата. А за нея той е готов да се откаже и от демокрацията.