ПРО и АНТИ

В по-миналия брой на „ДЕТОНАЦИЯ” беше публикуван откъс от книгата на Желю Желев, в който очевидно заради времето, когато е писан, деликатно и предпазливо, за да не използвам по-остро определение, се намеква, че преходът от диктатура към демокрация може да стане най-сполучливо през авторитарен режим. Дадените примери с Испания и Португалия могат да се осъвременят, като се посочи случаят с генерал Ярузелски. Въпреки че по-късно той беше съден, стана ясно, че въвеждайки строг режим спрямо надигащата се революционна вълна,  е предотвратил едни „Чехословашки” събития и съответно намесата на съветските части в страната, които са били поставени в бойна готовност.
Сега, когато начело на нашата държава застава  генерал, може би е редно да се запитаме дали пък няма да имаме шанса да се приложи рецептата, спомената по-горе.
Така или иначе очаква се у нас да бъде приложен вариантът „силна ръка”. Въпросът, който си задаваме, е дали пак няма да бъдем измамени в надеждите си. Но и да бъдем, разочарованието няма да е чак толкова голямо. Вече сме свикнали. Претръпнали сме. Ваксинирани сме. Никаква политическа шарлатания не може да ни изненада.
Остава да изчакаме и разберем дали този път съмненията ни са били основателни или не.
Онези, които иронизират новия министър- председател за казаното в нощта след изборите: ”Посвещавам тази победа на дядо ми, убит на 9 септември 1944 година”, нека изброят колко от предишните министър-председатели се поклониха пред Стената на жертвите на комунизма.
Ако новият парламент гласува Закон за създаване на национален институт за изучаване престъпленията на комунизма, какъвто вече отдавна имат държави като Полша, Унгария, Чехия и дори Румъния, нашата Роботилница за книжнина най-сетне ще предаде щафетата, която носи 19 години през тъмните дебри на миналото, през отровните блата на марксическата идеология, през трънливите прегради на заблудата.   
И това ще означава, че България започва да се  променя.