ПРО и АНТИ

Стигнахме до половината от пътя. Остават ни няколко месеца до навършването на 20 години от събитието, което някои илюзорно или справедливо смятат за преломно в най-новата ни история. Това са половината от годините, когато Мойсей е водил своя народ в пустинята. Трябват още 20, за да си отидат от този свят всички, които са живели несвободни. И тогава няма да има живи свидетели за случилото се по време на робството, няма да има подозрения един към друг, няма да има упреци кой как е живял и защо е живял, вместо да загине геройски.
Във физиката пък има едно понятие “полуразпад”. Май че вече сме свидетели на този полуразпад на партията, която бяхме заставяни от учителите  да изписваме с главно “П”, която беше впрегната да превърне България в Задунайска губерния. Подробностите са във вестниците, продължители на делото на “Работническо дело”.
Ясно е, че ходът на историята и на физическите закони бавно, но сигурно върши онова, което ние, смъртните, не можем да постигнем в мечтаните “кратки срокове” и “ускорени темпове”. Печално е, че онези, които отлично познават законите на историята, на физиката, на общественото  развитие, на икономиката, които са най-добре информирани сред информираните, които на основата на това планират случващото се,  се съпротивляват най-упорито на хода на събитията. И въпреки че виждат как реката на времето отнася всичките им илюзии и идеали, те продължават да плуват срещу течението. Резултатите са загуба на енергия, духовни и материални ресурси, изоставане в сравнение с другите народи.
И още по-печалното е, че в този маратон срещу  истините в нашата история са увлечени незнаещи и невинни души от младото поколение.
Да си представим какъв къртовски труд очаква търсещите, какви археологически разкопки трябва да направят онези, които искат да знаят колко тонове научен боклук трябва да се прерови, за да проумеят простички неща за едно налудничаво време. Когато селяните бяха длъжни да се откажат от земите си. Когато гражданите бяха закрепостени в местожителството си. Когато, за да следваш, трябваше бележка от партиен секретар. Когато простотията и угодничеството бяха условие за израстване в научна, административна или артистична кариера...
Не са минали 20 години, а вече има хора, които не могат да повярват, че всичко това е било възможно. Че е могло хора с достойнство да живеят при такива условия.
И най-страшното е, че никак не са малко онези, които, въпреки че са преживели всичко това, мечтаят тези времена да се върнат. Или не искат да си признаят, че са живели печално...
На 26 август ще се навършат 19 години от издаването на първия брой на “АНТИ”. До каква степен сме били просмукани от идеологическите доктрини на комунизма, личи от усилието ни да маскираме името на вестника ни като абревиатура на “Актуална необвързана трибуна за информация”. Защото иначе намирисваше на антикомунизъм, което се окачествяваше като примитивна и пещерна проява на долнопробни политически дегенерати. И дори до днес някои са на това мнение.
Затова бяхме посъветвани да сменим заглавието на “ПРО и АНТИ”. Вслушахме се, защото още от първия брой ние се стараехме да поглеждаме на случващото се откъм добрите и лошите му страни, преценявахме хода на събитията “за и против”. Много ни харесваше Петко-Бочаровото “да, ама не”...
Така не без трудности, не без пречки и след погроми само след няколко броя ще навършим 19, а с броя от 28 август вече ще сме направили първата крачка към 20-те години. Надяваме се, че това е половината от пътя на нашия вестник.

Б.Р. Къде, кога и как ще отпразнуваме 20-годишнината, ще съобщим допълнително. Ще се радваме и на предложения, на отзиви и най-вече на критики.