ПРО и АНТИ

Предстоящо издание

“На лов за чудеса – антични и нови” от Христофор Болгар е новото издание на “Работилница за книжнина - Васил Станилов”. Премиерата на книгата ще се състои на 18 септември т.г. – петък, в Съюза на архитектите в България –  ул. “Кракра” 11, от 18.00 ч. За нашите читатели публикуваме предговора към книгата от редактора и издателя й.

Двадесет и деветото чудо

Както знаете, античните чудеса са седем.
Но човешкият ум не понася застоя. Той непрекъснато си поставя нови и нови цели. Така канадецът от швейцарски произход Бернард Вебер създава корпорация „Нов свободен свят”, която имала за цел да избере още едни Седем чудеса на света. И уцелил десятката. Сигурно е потомък на композитора Вебер, автор на „Вълшебния стрелец”. Благодарение на него на 7.07.2007 година в Лисабон, столицата на Португалия, е обявен списъкът на новите Седем чудеса на света. Така чудесата стават 14. Недоволните от това решение и заставят Вебер да обяви списък на още 14 чудеса на света. И чудесата стават 28.  
Уважаеми читатели. Не зная как се отнасяте към ловджийските истории, но трябва да ви предупредя, че ако нямате чувство за хумор, по-добре затворете тази книга и отворете телевизора. Намерете поредния южноамерикански сериал и си пригответе носната кърпичка.
Ако пък имате вкус към смехориите, разположете се спокойто на шезлонга и се пригответе да узнаете за Чудесата на света, но по един много весел начин. При това не само за древните Седем чудеса на света, дори не и за Новите седем чудеса на света, а и за още 14 номинирани за чудеса. Излиза, че общо имате да прочетете  за 28 чудеса. Обаче няма на узнаете за 29-ото чудо, което се нарича Христо Попов.
Това чудо е родено на 4 януари 1921 година в крайдунавския град Свищов. Че не го свърта на едно място и че няма да го свърта цял живот, си проличава още от самото начало на живота му. Първо отделение завършва в Ески Джумая, след това отива в Севлиево, връща се в Свищов, после е в Русе, Велико Търново, София, Хайделберг, Берлин, Кицбюел... Доктор е по право, обаче кандидатства и архитектура. Не го приемат, но той пък става художник. За да види света и да го нарисува, пропътува от Австрия до Бразилия, където на всичко отгоре се жени за красавицата Ася. С нея пътешества  в Гърция, Испания, Италия, Канада, Македония, Перу, Португалия, САЩ, Турция, Швейцария и Шотландия, за да се върне в България и да си издаде биографичната книга „Битието на един непоправим оптимист”. Бил е юрист, работник в зеленчукова градина, художник на рекламни плакати и новогодишни картички, учител по рисуване, илюстратор на книги, автор на туристически справочници, секретар на Българския национален фронт, служител в печатница, издател, проектант на костюми за опера... На 62 години кандидатства пак за студент, но този път го приемат и става магистър по библиотечни и информационни науки при Калъмбийския университет, щата Мисури... Засега сега живее в Санта Фе – Съединените щати.      
Когато гореспоменатото чудо на света ми сподели намерението си да бъде написана книга за другите чудеса на света, усетих, че у мен се появява една вътрешна усмивка. Усмивката на скепсиса. С мен десетки пишещи са си споделяли намеренията, които си оставаха намерения. Скептицизмът ми се увеличи, когато чудото ми се представи с псевдонима Христофор Болгар. Как се е стигнало до това име, ще разберете, ако започнете да четете тази книга. Та този български Христофор Колумб ми сподели мащаба на делото, което подема. Опознаването на Седемте чудеса на света, дори само на книга, е огромно усилие, свързано с прочита на безброй много томове. Но като се добавят и десетките Нови чудеса на света, тогава работата наистина започва да граничи с фантастика.
Знаех, че авторът е човек  обиколил цялото земно кълбо и затова предполагах, че ще говори от първо лице, единствено число. Стигнах до върха на моето недоверие към цялата тази история, когато господин Христофор Болгар Попов ми обясни, че ще включи в повествованието един-двама въображаеми герои. Много деликатно му подсказах, че характерът на  книга, разказваща за старите и новите чудеса на света, не позволява шаржиране и лековати прийоми от рода на тези, които ползват авторите на фантастична литература. Споделих, че си представям такова произведение да има стегнати описания, „кратко и ясно” описващи всяко Чудо на света. Към тях да има определен брой снимки. И толкоз.  Да бъде нещо като гид за тези, които смятат да се разхождат по света, и за онези, които не могат да го направят.  
Разделихме се вътрешно усмихнати с най-добри взаимни пожелания и нещата продължиха по своя естествен път. Авторът си замина за Санта Фе, а аз потънах в делнични занимания и грижи.
Какво беше моето учудване, когато след много по-малко от година ми звънна телефонът и чух господин Болгар-Попов да ми съобщава, че е готов.
Затварям последната страница от ръкописа „На лов за чудеса” и се чувствам разочарован от самия себе си. Какво ми даваше право да бъда скептичен към  прекрасната идея да бъдат събрани по оригинален начин в един том старите и новите чудеса на света?! Може би страхът, че не всяка добра идея има своето съответно осъществяване!? И в този пункт претърпях провал. Защото книга, която сте разтворили, се чете на един дъх и най-вече по причина на хвърковатия въображаем герой. Чрез този фантастичен Жоро четящият се пренася за миг от един континент на друг и си спестява времето за пътуване с кола, влак, кораб или самолет. Не че такива моменти няма, но всичко е подчинено на динамиката на днешния човек, на неговия нерв и нетърпението му да узнае час по-скоро колкото се може повече.
Точно това ви предлага, уважаеми динамични, нервни, нетърпеливи читатели на тази книга. Със скоростта на мисълта вие можете да обиколите няколко пъти планетата Земя и да узнаете толкова за чудесата по нея, колкото не бихте могли да научите, ако се запишехте да следвате в някой университет специалността „Световно чудознание”.
Приятно пътуване с ловците на чудеса, които ще бъдат ваши гидове, докато стигнете до последната страница, която в момента дочитам.
И съм сигурен, че ще започнете отначало.