ПРО и АНТИ

След срещата на министър-председателите на България и Македония в пресата се появи синтез за какво са се споразумели: ”Да оставим историята на историчарите.” Съдейки по онова, което научихме за съдържанието на наскоро отпечатаната Македонска енциклопедия, този призив може да се преведе и като: ”Да оставим лудите да се налудуват.”
Но ако приемем предложението на македонския премиер сериозно, би трябвало да запитаме коя история има предвид? Или на кои историчари да имаме вяра? На Херодот или на онези, които през 1944 г.,  в манастира „Прохор Пчински” са положили основите на новата македонска нация?
Всеки българин поназнайва туй-онуй от най-старата история на Балканския полуостров. Чували сме за прочутите „Филипики” на Демостен. Това са речи срещу Филип ІІ Македонски. В тези гневни тиради пред Агората ораторът е протестирал срещу поробването на Атина и другите елински полиси от македонските завоеватели. Проследявайки стореното от сина - Александър, разбираме, че той е обединил със сила воюващите помежду си гърци. Същото са сторили варягите със славяните около Киев и Москва, Аспарух и наследниците му - на Балканите.
Сега тези истории вече не са интересни, защото днешният ден има други изисквания. Но след като ще се позоваваме на „историчарите”, поне нека разлистим писаното от тях преди 60-70 години. Тогава по предложение на Сръбската комунистическа партия Коминтернът взема решение за създаване на македонска, добруджанска и тракийска нации. Румънците и турците не се заемат да осъществят тази идея и така само сърбите, с присъщото им настървение, успяват да създадат сърбоманско ядро в земите, населени с българи, говорещи македонския диалект. Това ядро днес е управляващата върхушка в нашата западна съседка.
На онези, които биха изразили несъгласие с написаното до тук, препоръчвам да погледнат картата на Княжество България, начертана от „жестокия” Берлински конгрес през 1878 г. Ако границите, определени от него бяха запазени, сега Пирот и Ниш щяха да бъдат български,  Добруджа до делтата на Дунава – също.
За съжаление  политиците ни открай време са от меко тесто, затова от сладката пита на българските земи всички съседи си отчупиха крайшник.
За разлика от животните, които очертават териториите си с урина, хората определят границите си с кръв. Дано това вече престане. Натам уж вървим. Но все пак мисля, че не е редно да пикаем на историята си заради братя, които са плюли на своята кръв.