ПРО и АНТИ

Проектът е повече от амбициозен. Горе-долу, все едно да решиш да построиш наново Версай. Благодарение на този огромен паметник, историческият център на Берлин ще си възвърне архитектурното единство. Колосалната сграда, чието строителство е започнало в средата на XV век, е била опустошена от американските и британските бомби през 1945 г., а пет години по-късно - срината със земята от немските комунисти, за които била символ на германския милитаризъм. Оставили на негово място празно пространство, за триумфалните си паради. А после издигнали Стената. Новият замък ще бъде официално открит през 2015 г., двайсет и пет години след падането на тази Стена. В него ще се помещава огромен музей - музей на първичните изкуства.

Така например, в замъка на Вилхелм II ще бъдат изложени маски и щитове на африкански шамани, снимки на сиукски вождове, бумеранги на австралийски аборигени, тотеми от Океания, костюми на китайски мандарини, 500 000 етнографски предмети, изложени върху 37 000 квадратни метра. Според Berliner Schloss Post, това ще бъде една "платформа за междукултурен обмен". Списанието добавя: "За да се допринесе наистина за света в състоянието, в което се намира в момента, е необходима смела идея, отговор на евроцентричната арогантност на Европа, отговор дори на нейното невежество." И тъй, горко ни, Зигфрид, в този замък няма да има и помен от Кранах, Холбайн, Дюрер, Бах, Бетовен, Хендел или Вагнер, Лесинг, Гьоте, Шилер, Хьолдерлин, тези световни гении, символизиращи "евроцентричната арогантност на Европа". Дали, за да осъществят възстановяването на двореца на последния си Кайзер, нашите съседи не са изключили съзнателно всичко германско, и най-вече пруско, от бъдещия музей?

Очевидно е. Гледайки фотомонтажите от "преди" и "след" реконструкцията, виждаме, че предвиденият мултикултурен комплекс е в достатъчна степен "културно коректен", по модата на времето, за да служи за блиндаж на критиците. В една статия, посветена на този проект, националната германска компания Луфтханза избягва всякакви неудобни въпроси. За двореца се говори в резюме: "Осъществяването на този проект в сърцето на Берлин не е възхвала на прусаците. Далеч не. Дворецът е издигнат отново, за да бъде център на обмен между световните култури." Непохватността на защитниците на възстановяването е разбираема. Много преди 1914 г., имперска Германия е хранила амбиции за хегемония, които са я тласнали да предизвика Първата световна война. Както го установява историкът Фриц Фишер, още преди 1912 г. Вилхелм II и неговият щаб били взели решение за генерализирана военна стратегия. Макар и да се е показвал ужасен от нацизма впоследствие, това не пречи на тази историческа личност да приветства Хитлер след френската капитулация през юни 1940 г. Този немски милитаризъм, култивиран от края на XIX в., подкопава континента ни и кара да угасне влиянието му за дълго време.

Европа вече няма причини да се безпокои от този спомен, до такава степен "работата на паметта" е била коректно свършена. Закъсняла - както навсякъде - но така добре свършена, че и днес Германия не знае накъде да погледне, стане ли дума за идентичността или за миналото й. Берлин е съвършена илюстрация. Той е един голям космополитен град с повече от три милиона жители, осем пъти по-обширен от Париж. Един вибриращ, приковаващ град, истинска столица, сцена, чиято енергия човек вдишва с радост. Отпечатъците от нацизма са били изтрити. Единствените видими и невидими следи датират от Студената война, от разделянето на страната на две държави.

Обратно на Париж, който е засвидетелствал абсолютно доверие в националната идентичност, защото повторното му изграждане през XIX в. е водено от анонимни архитекти, обединени от колективен дух, Берлин е бил поверен на международни звезди на модерната архитектура. Тези чужденци са наслагали обектите един до друг в пълен безпорядък. Така например Министерството на правосъдието прилича на гара, прословутата Bahnhof - на музей на модерното изкуство, а ако влезе в Centre Sony, човек би помислил, че е в Токио. Колкото Мюнхен лъха на една съвсем латинска хармония, толкова на Берлин му липсва кохерентност. Това показва до каква степен, двайсет години след падането на Стената, единството на страната все още е под въпрос. Двете части на града още не са съшити.

Ето защо повторното изграждане на този дворец е наложително. С него градът изведнъж ще преоткрие едно сърце, център, ос, монументална перспектива. Човекът, който стои зад всичко това, е голям ентусиаст. Той се казва Вилхелм фон Бодиен. Влюбен е в проекта си. Една неделна късна вечер, идва да ме вземе от хотела, за да ме заведе в информационния център, където са изложени макетите, скиците, плановете, снимките и това, което бих могъл да купя, за да подпомогна изграждането.

Мога да избирам между дарение от 50 евро, къс от балюстрада за 850 евро, корниз без орнаменти за 3 710 евро и коринтски капител за 34 000 евро. Дали биха ме интересували една от двете монументални врати на замъка, всяка по 4 356 000 евро? Фон Бодиен прелиства каталога си, където някои елементи от фасадата вече са зачертани с червено с бележка "Продадено" или "Запазено". "Трябва да подпомогнем този проект, събирайки 80 милиона евро, за да финансираме фасадата на замъка", обяснява той. "Федералната държава ще даде 440 милиона евро, а градът - още 32 милиона".

Благодарение на един смел ход, фон Бодиен успял да обърне общественото мнение в Германия в полза на възстановяването на замъка. "Бях в Париж - разказва той - когато останах смаян пред една църква, която тогава възстановяваха и чиято фасада беше покрита с огромно нейно изображение. Обърнах се към специализираната френска фирма с молба да ми нарисуват една фасада на берлинския замък в естествена големина, и те го направиха - в бившите фабрики Рено де Булон - Биланкур. След това разгънахме това грамадно платно на самото място, където беше преди замъкът, в Берлин, и го оставихме там в продължение на година и половина. Когато го махнахме, всички съжаляваха. През юли 2002 г., германският парламент реши замъкът да бъде построен наново."

Музейна грандомания

Проектът има и още една амбиция, освен да осигури архитектурното единство на града. Той иска да даде на германската столица музейната кохерентност, която й липсва. Засега, все още разпръснати около бъдещия замък, там се намират Bode Museum (колекции от скулптури), прочутият Pergamon (класически антики), забележителният Нов Музей (египетски колекции), Античен Музей (гръцки колекции), Националната гелерия (живопис от XIX в.). Бъдещият дворец ще прибави към всичко това липсващите форумни пространства, кино зали, концертни зали и Първичните изкуства, изложени отдавна в Ню Йорк, а наскоро - в Париж.

И тъй, дворецът ще позволи на Берлин да догони Вашингтон, Париж и Лондон, защото вече няма голяма столица без възхитителни музеи. В Европа се поде надпревара по музейна грандомания. Освен в Париж, където министерството на Външните работи изоставя, самоубийствено, контрола над френските културни дела в чужбина, всеки в света е разбрал, че днес развитието на една нация зависи от степента на развитие на културата й.

Защото вече не сме във времето, когато моралният авторитет на една нация се мереше по демонстрациите на силата й. Европа и Китай добре показаха, че дипломацията и търговията им дават много по-добри резултати от военната намеса. Америка на Джордж Буш, която цялата планета намрази заради нахлуването в Ирак, послужи за пример. Барак Обама поправя посоката и Холивуд, винаги усещащ духа на времето, разбира се, ще последва стъпките му. Европа има и други козове, освен добре овладяваната индустрия на мечти. Има и тази на добрия вкус. Нейните музеи дават тон за това как трябва да се разказва историята на света. Тъкмо това универсално измерение цели Германия сега. Пренаписвайки историята на човеците, а и собствената си, по нов начин.

Превод: Павлина Рибарова

Следва: Унгария: от една  амнезия към друга