ПРО и АНТИ

Седмичен Вестник "ПРО и АНТИ"

Гръцка трагедия

Е-мейл Печат ПДФ
Оценка на читателите: / 4
Слаба статияОтлична статия 
Когато канцлерът на ФРГ проф. Лудвиг Ерхард създава през 50-те години скромната тогава "Общност за въглища и стомана", със сигурност не е предвиждал, че тази международна организация, стъпка по стъпка, ще се превърне в Общ пазар и накрая - в ЕС (Европейски съюз) с 27 страни членки, собствен парламент, върховен съд и задгранична политика; и който може да преживее опасни моменти, поради безотговорността на една държава, в която гражданите живеят с опасно високи и трудно погасяеми кредити.

Тази страна е Гърция, където населението радостно танцуваше на палубата на потъващ кораб. И когато гражданите разбраха (поне частично) положението, вместо да се сплотят около спасителния пояс, започнаха бурно да протестират с иск за ... допълнителни парични средства, тъй като след включването в еврозоната разходите им за бита леко се увеличиха.

За сегашното си положение гърците обвиняват европейската общност, забравяйки, че те сами са си виновни за него и даже не желаят да си спомнят, че точно те искаха да живеят свърхвъзможностите на гръцката икиномика.

ОМАГЬОСАН КРЪГ

Преди четири години, премиерът на Унгария Ференц Дюрчани официално съобщи: "Лъгахме през миналата година и половина. Лъжата вървеше сутрин и вечер. Нямахме избор, тъй като разрушихме икономиката, при това не само частично, а сериозно". Тези думи на унгарския премиер предизвикаха недоволството на населението, поради рязкото влошаване на семейния бюджет.

Сега Гърция е в несъстоятелност. На същата опашка се нареждат с подобни кризисни ситуации Испания, Португалия, даже и Италия. Ефектът от гръцката лъжа е отслабването на еврото на международните пазари. Всички унгарски правителства искаха, като Дядо Коледа, да раздават "добротии" във вид на постоянно увеличаващи се социални разходи, парични награди и свърхвъзможни привилегии. Управниците в Унгария внушаваха, че държавата има средства да харчи публичните средства. Ефектът от тази многогодишна политика се вижда сега. Последицата? Освен дълбоката криза в държавата - и опасението от избухване на общественото недоволство.

Първите симптоми са налице: окупирането на границата с България от гръцки земеделци. Освен тях, от началото на годината свои искания обявиха митничари, чиновници от Министерството на финансите, таксиметровите шофьори в столицата и в други градове на Гърция. И това е само началото на недоволството. В началото на миналата година до дестабилизация доведе 24-часовата генерална стачка в цялата страна. Загубите са от порядъка на няколко стотици милиона евро.

ЛЪЖИ, ГОЛЕМИ ЛЪЖИ В ГРЪЦКАТА СТАТИСТИКА

Трябваше Гърция да преживее шок, за да разбере Европа, че Атина, през последните десет години, тихомълком и последователно "подобряваше" своите икономически показатели. Ефектът от политиката на управляващите тази държава е най-голямата криза на доверието в историята на общата европейска валута.

Вина за сегашните усложнения имат гръцките политици, както и американските банки. В германския седмичник "Дер Шпигел" и в "Ню Йорк таймс" се появиха едновременно анализи на тази тема, които описват механизма на огромната далавера. Той се състои в това, че притиснати до стената от Брюксел, гръцките политици искаха да покрият критериите на общността за външния дълг и тогава се възползваха от неморалното предложение на банкови гиганти, като "Голдман Чейс" или "Джей Пи Морган Чейс". С помощта на финансов трик, направиха така, че задълженията на Гърция за известно време "се изпариха" от статистиката. Този механизъм, както подчертава "Ню Йорк таймс", действаше от 2001 до 2009 г., т.е. до момента, когато новото социалистическо правителство на Георгиос Папандреу реши да скъса това сътрудничество с банките и да изкара на яве истинските данни. С това решение започна сегашната криза.

Американските банкери не действаха от алтруизъм. Те спечелиха от тази "помощ" 300 милиона долара.

Ключът към сделката беше сложен - финансови транзакции (т. нар. swap), т.е. ловка банкова обмяна на реални пари за друга валута, с много изгоден за клиента курс. По такъв начин, както подчертава полският всекидневник "Дневник", гръцкото правителство плащаше 10 милиарда евро и получаваше 11 милиарда, като са били предвидени бъдещи печалби на гръцката държава, т. нар. деривати, като например печалбите от тотализатора и приходите от обслужването на летище "Атина". Проблемът е в това, че за липсите в бюджета трябва да се грижат вече следващите правителства.

Главният икономист в Центъра за европейски реформи Саймън Тилфорд се изказа по този повод: "В гръцкия случай, проблемът се състои в невижданата досега степен на явлението". И точно това доведе до огромния вътръшен бюджетен дефицит след миналогодишната смяна на правителството в Атина, който подскочи за една нощ от 3% до 12,7%. Сега цяла финансова Европа мисли как да се разреши този проблем, преди да повлияе върху стабилността на еврото. Не е лесно да се намери решение, тъй като актуалният публичен дълг е в размер на 300 милиарда евро.

При това положение Брюксел внушава, че до средата на март Атина трябва да докаже на ЕС и страните от еврозоната, че нейните мерки дават резултати. Правителството се задължи през тази година да редуцира дефицита от 12,7% на 8,7%. Това означава, че в течение на една година "дупката" в публичния сектор трябва да намалее с 10 милиарда евро!

МИЛИАРДИ, НЕОБХОДИМИ ЗА СПАСЕНИЕ

На въпрос: "Как стана възможно в продължение на 10 години гърците да фалшифицират своята статистика и никой да не спре това?" отговаря икономистът от Римския университет "Тор Вергата" Густаво Пига: "По време на финансовия бум на Уолстрийт дериватите бяха гениален план на най-прогресивно мислещите банкери. Чак когато дойде кризата и се смени отношението към ставащото на финансовите пазари, обществото погледна на тези действия с по-трезво око. Тъй като, общо взето, те не са нито добри, нито лоши. Благоразумно използвани, помагат в управляването на публичния дълг, който е неотделима част от капиталистическата икономика. Проблемът възниква тогава, когато някое правителство започне да ги смята за невъзвръщаеми."

По мнението на икономистите, реформите са единственият начин Гърция да си възвърне доверието. Разклащат го не само фаталното положение на финансите, невярната гръцка статистика, а и извадените на яве подозрителни фининсови операции, извършени от правителството преди години, с цел да прикрие размера на своите задължения.

В сегашното положение, спасяването на Гърция ще погълне милиарди. Какава сума ще бъде необходима? Експерти от банка "Креди Сюис" твърдят, че Гърция трябва да получи спешно не по-малка сума от 30 милиарда евро, за да се спаси от банкрут. Тези пари Атина трябва да получи най-скоро, тъй като гръцките проблеми ще погълнат огромна сума евро.

"Дейли мейл" предупреждава, че Брюксел трябва да постави Атина под внимателен надзор, за да не се злоупотреби със заема, и да изиска гърците да реформират спешно своя бюджет. Това наблюдение е необходимо, защото наскоро Атина фалшифицира икономическата статистика, изпращана в ЕС. От друга страна, Брюксел отказа спешна парична помощ на Гърция, която остана само с надеждата за помощ от Франция и Германия. Но германският Бундестаг не е съгласен на такава скъпа жертва, тъй като паричният дефицит на Гърция има огромни размери.

Ако предвидените от гръцкото правителство финансови съкращения бъдат прокарани, подчертават гръцките профсъюзи, страната ще осъмне в дълбока рецесия. Поради това, профсъюзните деятели възнамеряват да блокират реформите, изразяващи се в съкращаване на заплатите, повишаване на данъците, както и на границата за пенсиониране.

Засилването на гръцката криза е опасност не само за еврото, но и за съществуването на Европейския съюз.

 
Изпрашане на суми за вестника Сума
Описание BGN
Плащането се осъществява чрез ePay.bg - Интернет системата за плащане с банкови карти и микросметки

Настоящ брой

Предишен брой

Кой е тук

В момента има 19 посетителя в сайта

С вашата помощ ще ни има

sam-11.jpgОчакваме вашата помощ. “Спомоществователни акции” . Подробно ......
JoomlaWatch Stats 1.2.8b_09-dev by Matej Koval

Връзка с редакцията

AuthorАдрес на редакцията - София, пл. "Славейков" 11,

Копие на Връзка с редакцията

AuthorАдрес на редакцията - София, пл. "Славейков" 11,