От радиото прозвуча сигнал, след това нежен, томителен женски глас запя на немски език най-проникновената мелодия, която съм чувал някога:
Vor der Kaserne
vor dem groBen Tor
stand eine Laterne
und steht sie noch davor...
Както повечето си другари и аз не разбирах думите. Не бяхме немски войници в Африка, а британската Осма армия, тъй наречените "пустинни плъхове". Въпреки това, докато слушахме под притъмнялото небе, бяхме омагьосани от загадъчния глас, който някак си проникваше дълбоко в душите ни.
Недалеч от нас немските войници слушаха същата песен и изпитваха същите носталгия и копнеж. Беше пролетта на 1942 година. И те, и ние, отдавна бяхме напуснали домовете си, бяхме врагове, но еднакво влюбени в девойката от песента, както и милиони други войници от почти всички националности, които и до днес продължават да пеят за нея. Нейното име е Лили Марлен.
Коя беше Лили и как тя прехвърли граници, езици и поколения, за да стане любима на всеки войник? Историята й започва през 1915 година, в самото начало на Първата световна война.
През една мъглива априлска вечер в Берлин Ханс Лайп, по онова време кадет и начинаещ поет, стоеше на пост пред казармата. Светлината от запаления фенер насреща се опитваше да пробие гъстата мъгла. Допреди малко Ханс беше в прегръдките на Лили - закръглената и хубавичка дъщеря на един зеленчукопродавец. Тя все още владееше мислите му, когато от мъглата изплува Марлен - красива кокетка, с която Ханс се беше запознал в една художествена галерия. За него това беше любов от пръв поглед.
Марлен отиваше към близката болница да се грижи за ранени войници. Махна му и го поздрави, но тъкмо тогава на портата се появи сержантът и Ханс не можа да й отвърне, а само тъжно я проследи с поглед, докато тя потъна в мъглата.
Същата нощ, докато Ханс беше в леглото си и мечтаеше и за Лили, и за Марлен, вдъхновението го споходи и той съчини малка поема, която обединяваше имената им. Нарече я "Песента на младия часовой".
Поемата разказваше за войник, който стои на пост пред казармената порта под запаления фенер и се сбогува с любимата си Лили Марлен. Отвътре изсвирва тръба. Войникът изгаря от желание да остане с Лили, но тръбата отново настоятелно го призовава. Той си тръгва и се пита: "Ако нещо се случи с мен, дали някой ден друг ще стои под фенера с моята любима? И дали моят дух отново някога ще я прегърне - Wie einst Lili Marleen ... както преди, Лили Марлен?"
Ханс Лайп бил изпратен на руския фронт и никога повече не се срещнал с Лили и Марлен. След 20 години той включил "Песента на младия часовой" в сборник със свои стихотворения. Берлинският композитор Норберт Шулце забелязал поемата, съчинил й мелодия и нарекъл песента "Лили Марлен". Предложил я за изпълнение на тенора Ян Байерн, който я отхвърлил като "твърде обикновена".
Шулце предоставил "Лили Марлен" на певица от нощен клуб. Лале Андерсен била ослепителна блондинка с чувствен, завладяващ глас, който чудесно подхождал на меланхоличната песен. През 1939 година Електрола Къмпани я записала. По това време войната вече бушувала и само 700 плочи от "Лили" били продадени - всяка от тях днес струва повече от 1800 лири.
В продължение на две години никой не й обърнал внимание. След като Германия окупирала Югославия, Вермахтът отворил Радио Белград за предавания за своите войски, разположени на Балканите и в Северна Африка. Когато директорът на станцията открил, че не разполага с достатъчно плочи, изпратил свой подчинен да потърси още. В избата на Радио Виена войникът изровил куп прашни плочи - между тях и "Лили Марлен" на Лале Андерсен. Вечерта на 18 август 1941 година песента прозвучала за пръв път по Радио Белград.
Бъдещият ми зет, по онова време офицер в танкова бригада на немската армия в Африка, чул песента същата вечер. "Бях очарован" - години по-късно сподели той. Същото се отнасяло за хиляди други войници. Молби за повторение полетели към Радио Белград.
Песента бързо покорила цяла Германия и Радио Берлин започнало редовно да я излъчва. "Синът ми беше убит" - писала една германка на композитора Шулце.- "В последното си писмо споменаваше "Лили Марлен". Винаги мисля за него, когато слушам вашата песен."
Генерал Ервин Ромел, командир на немската армия в Африка, със задоволство забелязал, че песента повдига духа на войниците, и наредил всекидневно да излъчват "Лили" по Радио Белград. Песента зазвучавала всяка вечер точно в 9.55 ч., превърнала се в нещо като сигнал на станцията и магията й се разпространявала почти до края на войната.
В книгата си "Великата Лили" Карлтън Джексън пише, че министърът на нацистката пропаганда Йозеф Гьобелс, ненавиждал "Лили". Намирал я твърде сантиментална за маршова песен. Предпочитал енергичните мобилизиращи песни като "Бомби над Англия". Заповядал оригиналният запис на Лале Андерсен да бъде унищожен. Когато през януари 1943 година Сталинград паднал и 300 000 немски войници били пленени, Гьобелс напълно забранил песента, казвайки, че "в строфите й витае смъртта". Без знанието на Гьобелс, копие от оригинала било изпратено в неутрална Швейцария. Три дни след забраната песента отново била в ефир. Този път "Лили" била недосегаема. След като не успял да "задуши" песента, Гьобелс насочил гнева си към изпълнителката. Заповядал да следят Лале Андерсен и разпространил слухове, че тя симпатизира на евреите. Лале наистина имала близки приятели евреи. Писала в Швейцария на един от тях и споменала, че иска да напусне Германия.
След концертно турне в Италия, тя решила да избяга с влак през швейцарската граница. На Миланската гара обаче била заловена от двама агенти на Гестапо. В Берлин нацистите й показали копия от нейни писма с инкриминиращо съдържание.
Обвинили я в шпионаж и я поставили под домашен арест, като я заплашили и с концентрационен лагер. Лале поела свръхдоза сънотворни хапчета при неуспешен опит за самоубийство.
Британското разузнаване научило за ареста й. ВВС разпространила новината, че нацистите са изпратили обичаната от цяла Германия певица в лагер на смъртта. Гьобелс веднага отвърнал, че Лале Андерсен е жива, но болна.
Вероятно британската намеса спомогнала за спасяването на певицата. След като оздравяла и се уверила, че Гестапо повече не се интересува от нея, тя успяла незабелязано да се изплъзне от обръча и се скрила при роднини на остров в Северно море, където дочакала края на войната.
Както е писал Джон Стайнбек, "песните имат способността да прехвърлят границите". Британската армия, която водела битки с Ромел в пустинята, "пленила" немската песен и скоро британските войници я запели.
Също като Гьобелс обаче, английските военни оркестри не харесвали песента. Не считали за редно британските войници да маршируват и пеят на немски.
Карлтън Джексън си спомня, че веднъж в Англия група ветерани от Осма армия пеели на висок глас "Лили Марлен" в една кръчма, в която се намирал и издателят на песенни албуми Филипс. Той ги предупредил, че полицията може да ги помисли за немски шпиони. "След като си в този бизнес, защо не ни измислиш текст на английски?" - изкрещял му един от ветераните.
Филипс приел предизвикателството и с помощта на поета Томи Конър "Лили" станала "My Lilli of the Lamplight". Английската версия веднага станала хит. За шест месеца били продадени повече от половин милион копия, което било отчетено като уникално явление в популярната музика.
Меланхоличната балада изразявала страховете на войника далеч от дома и копнежа му да бъде в прегръдките на любимата си. Едит Пиаф пяла тази версия на френските войски, а Марлене Дитрих я изпълнявала пред американските части в чужбина. Американската Пета армия навлязла във Флоренция, пеейки "Лили".
Адаптации на поемата на Ханс Лайп се появили на повече от 40 езика. Английската версия гласяла: Give me a rose and press it to my heart, а френската - Et dans nuit sombre, nos corps enlaces.
През изминалите десетилетия кинолюбителите са чували оригиналната версия на "Лили" в много игрални и документални филми. В "Нюрнбергския процес" от 1961 година, например, Марлене Дитрих се разхожда със Спенсър Трейси между развалините на града и мелодията на "Лили Марлен" долита като ехо от един бар.
"Лили Марлен" не е забравена след Втората световна война. Песента подкрепя войниците на Обединените нации в Корея, френските военни сили в Индокитай и дори американците във Виетнам. И досега може да се чуе, когато се съберат стари бойни другари и пожелаят да попеят за самотата и отминалата любов.
Защо песента завладя толкова много сърца? Отговорът на Лале Андерсен беше: "Може ли вятърът да обясни защо прераства в буря?" Всред бруталната и ужасяваща какофония на войната, "Лили Марлен" внасяше нотка на обич и нежност. Тя принадлежи на всички нации.
Това са линкове към 2 варианта от песента "Лили Марлен".
http://www.youtube.com/watch?v=mjlt0GgVZtI&feature=related
http://www.youtube.com/watch?v=XdGwKt0tzgA&feature=related
А по-долу е линк към най-известния марш на ХХ-ти век.
Очакваме вашата помощ. “Спомоществователни акции” . 
Адрес на редакцията - София, пл. "Славейков" 11,