ПРО и АНТИ

На 26 юли “Дума” - “по желание на читателите” - отпечатва отново разговора на журналистката Велислава Дърева с премиера Симеон Сакскобургготски. Признавам, от първата публикация пропуснах нещо много важно. На въпроса на интервюиращата “Какво загубихте и какво спечелихте през последните две години?”, господин премиерът отговаря: “Та като казвам какво съм спечелил, то може би е възможността да допринеса с нещо.” А точно какво и за кого е допринесъл продължавам да научавам от поредицата в “Труд” с общото заглавие “Кобург = $ 169 978 000”. Заглавието на конкретните текстове, поместени в броя от 28 юли, е “Как царят завладя Рила по давност”. Най-силно впечатление ми направи един нотариален акт от 1930 година, в който нотариусът пише: “… съставих настоящия акт за право на собственост, по силата на който се признава Интендантството на цивилната листа на Н.В.Царя от София за собственик по давностно владение върху следния недвижим имот, находящ се в землището на с. Бели Искър, Самоковска околия, в Рила планина, а именно: една планина от (12 000) дванайсет хиляди декари при съседи…” Изброяват се за съседи пътища, шосета, реки, водораздели. Интересно е, че във владението влиза и територията “…по хребета-водораздел между Марица и Голяма Бистрица до върха Мусала, включително същия връх…” Картата показва днешните имоти в Рила на Симеон Сакскобургготски и сестра му Мария-Луиза Хробок. “Легенда: С виолетов цвят е отбелязан имотът в местността Бистрица, собственост днес на Симеон Сакскобургготски. В зелен цвят е националният парк “Рила”. Защрихованият парцел е имотът на цар Борис III, попадащ днес в границите на парка. Червените точки около с. Бели Искър са терените, с които премиерът е обезщетен.” Дотук добре. Но защо имотът се присъжда на Симеон Сакскобургготски, след като нотариалният акт е на името на “Интендантството на цивилната листа на Н.В. Царя?” Съществува ли и днес такава институция - или може би услужливото мнозинство вече я е възстановило? Защото чл. 51 от Търновската конституция гласи, че “Държавните имоти принадлежат на Българското княжество и с тях не могат да се ползват нито Князът, нито неговите роднини.” Значи монархическата конституция не дава, а републиканската дава!
   Републиката освен имоти раздава и награди. В “Сега” от 26-27 юли прочетох, че “Вежди Рашидов е награден от МВР с пистолет “Браунинг”, защото се е борил срещу световния тероризъм”. В какво се състои борбата на така наречения виден интелектуалец със световния тероризъм? “Дневник” от 28 юли ни припомня, като цитира “24 часа” от 30 ноември 2001 г.: “Скулпторът Вежди Рашидов и общинският съветник Емил Додов от СДС бяха задържани вчера заради побой на полицай, съобщи МВР. Привечер главният секретар на МВР Бойко Борисов е чул двете страни в Пето районно. “Лично разпоредих шефът на отдел “Правен” в министерството да защитава полицая”, каза Борисов. Той предупреди, че полицията ще бъде безкомпромисна към всеки, който си позволи да атакува нейни служители независимо от общественото им положение…” И МВР наистина е безкомпромисно към Веждито! Затова го награди само с пистолет, а не например с балистична ракета от типа “земя-полицай”!
   С такова отличие може би ще бъде награден царският депутат Камен Влахов. Преди време той се прочу с това, че в не прекалено трезво състояние е заплашвал полицаи, че ще има “легни-стани!” Потърпевшият пак е полицай. “Влахов го е блъснал с колата си и го ранил в коляното, понеже настоявал да мине по затворена улица” - пише “Сега” от 26-27 юли. В същия брой е поместена и снимка, под която пише: “Камен Влахов (вляво) развежда из парламента бившия си началник Васил Божков, шеф на “Нове холдинг”. Снимката породи у мен две питания. Първо, защо след като в парламента беше забранено да влизат хора в небрежно облекло (например журналистки с голи пети), Черепа се разхожда там с дрехи, които едва ли могат да се нарекат официални. И второ, защо пише “бившия началник”, след като е общоизвестно, че Камен Влахов продължава да е подчинен на хазартния бос и да прокарва интересите му в Народното събрание?
   Пряк резултат от награждаването на Вежди Рашидов е фактът, че дори “Полицаите не вярват на полицията. Какво тогава да правят гражданите?” - както отбелязва в заглавие “Сега” от 29 юли. Вестникът ни припомня как “един контрабандист на 35 направи българската полиция за смях. Заподозреният за незаконен внос на китайски стоки - Николай Методиев-Пилето, си ги открадна, въпреки че бяха под полицейска охрана. Двама униформени от охранителната полиция на СДВР, които е трябвало да пазят тировете миналата неделя през нощта, допуснали хамалите на Пилето да подменят съдържанието на контейнерите с декларираните при вноса на Кулата строителни изолационни материали. Служителите Кръстев и Петков признаха каква са я свършили едва след тежки разпити и тестове с детектор на лъжата почти два дни след случката. Оправдаха се, че Пилето заплашвал семействата им и те затова поддали. Не били взели пари. И какво излиза? Че полицаите не вярват на полицията. Иначе би трябвало да докладват за заплахите на началниците си и да потърсят закрила от институцията, за която работят и откъдето си получават заплатата”. Засега Пилето е в кафеза, както личи от снимка в “Сега” от 26-27 юли, но се усмихва, защото очаква в скоро време МВР да го награди с лично почетно оръжие.
   Изобщо престъпниците у нас имат уникалния шанс да се измъкват от закона като мокра връв или ако искаме да сме по-съвременни - като хлъзгави прасета. “Новинар” от 28 юли ни показва снимка със следния текст: “Хващане на намазано с олио прасе, лапане на кренвирш и канадска борба бяха сред дисциплините, в които се състезаваха рокерите на събора край Созопол от 21 до 27 юли. Мазното прасе попадна в ръцете на групичката от Павликени.” Както се вижда от снимката, павликенската групичка няма никакво намерение да изтърве плячката си. Да вземат да им поверят и хващането на престъпниците!
   А този, който по закон трябва да ги лови, е също като намазаното прасе майстор да се измъква от журналистически и депутатски въпроси. “Дневник” от 29 юли пише: “Вътрешният министър Петканов нямал информация за създавани и поддържани от ДС контрабандни канали. Така той отговори на парламентарната комисия по вътрешна сигурност, защото към оня момент не знаел, че имало доклад от 1991 г., който съдържал данни за контрабандни занимания на тоталитарната държава. Но даже и да е бил виждал и чел доклада (а той не бил), пак нямало да може друго да отговори. Понеже комисията искала “информация с данни”, а не “доклад”, в доклада и без това се съдържали “едва две странички” за контрабандата. (Оказа се, че не са две странички, а доста повече.) Вчерашното увъртане на Петканов даде поредното доказателство, че той не само не може, а явно и не иска да се бори с контрабандата. Човек, който не познава и не се интересува от нейния произход и еволюция, не може да бъде вътрешен министър. Ако пък е, то признанията му от вчера би трябвало да са достатъчен повод, за да си иде. Щом не си отива, значи има някаква много, ама много специална причина да бъде ревностно крепен на поста.” Кой знае защо си мисля, че тази много специална причина може да се формулира с думичките “аферим”, “ашколсун” и “машаллах”, отправяни към Петканов от бивши агенти на същата онази ДС, за която той изобщо не бил чувал.
   Стига вече съм се занимавал с дребни престъпления като контрабанда и наркотрафик. Има и по-сериозни случаи, за което ми напомня изявлението на заместник-председателя на Висшия съвет на БСП Румен Овчаров пред “Дума” на 29 юли: “Не сме политически самоубийци”. Има ли някой да се съмнява в това? Цялата повече от стогодишна история на партията му показва, че те не посягат на собствения си живот. Виж, на чуждия - това е друга работа.