ПРО и АНТИ

От нашата импровизирана “верига” остана само “големият” човек, заради “приятелството” си с когото Русев през 2001 г. се скъсва от “предизборна работа” - Симеон. Струва ни се обаче, че дори само цитираното за него в предишния брой е предостатъчно за темата ни. А ако някому все още не е, нека непредубедено се запознае със стотиците публикации за лицата от тясното обкръжение на премиера. И веднага ще му стане предостатъчно.
   Така че нека преминем към следващата “брънка” в житейския път на Спас Русев и да се пренесем в пролетта на 2001 г., когато 11 години след първия, “активно-седесарския”, настъпва

   ВТОРИЯТ РОМАНТИЧЕН ПЕРИОД
   в дейността му. Както ще научим, той даже се оказва “романтично-революционен”. Ех, тази революционна романтика! Тя съпътства новите милионери дори и при мутренско-полицейските революции. Но да предоставим думата на самия романтик:
   “Истината е, че с Негово величество и сина му Кирил ме свързва дългогодишно приятелство, с което се гордея. Наистина по едно време бях денонощно на телефона с момчетата, които са в основата на икономическия екип. Това бе един романтично-революционен период, когато беше нещо необичайно да не се чуем поне по десет пъти на ден - аз, Кирил, Любка, Ники Василев, Милен Велчев и други. За тези хора завръщането в България беше лична драма. Какво да каже Милен Велчев на съпругата и децата си - защо се връща?! Когато убедих Милен да се върне за каузата и когато той ми каза по телефона, че цялата фирма “Мерил Линч” в Лондон застава зад него, аз се разплаках от умиление.” (“Труд”, 8 юни 2001 г.)
   Ние ще стиснем зъби да не заплачем и ще продължим да се чудим откъде накъде Спас Русев ще убеждава “денонощно” Велчев да се връща у нас “за каузата”? Отговорите идват някак от само себе си. А и след повече от 800 дни “каузата” по-специално също е поизяснена. Както и чия е?
   Ново откровение в “Труд”, този път от 24 юли 2001 г.:
   “Участвах в мотивирането и на хора като Милен Велчев, Ники Василев... Това бе техническа работа, защото е много лесно да мотивираш хора, когато имаш такъв лидер като НВ и такава кауза. Така че аз просто взех телефона и им се обадих.”
   Явно едва ли ще получим какъвто и да е отговор на какъвто и да е смислен въпрос. Защо главният лондонски мотиватор се нарича Спас Русев? Кой го е мотивирал към такова “активно мероприятие” като мотивирането на “Ники” и компания. Кой му е посочил тъкмо пък сина на шефа на военноморското ни ВКР? Или пък Милен Велчев - брата на зетя на Стоян Марков - Стенмарк? Кой е гарантирал на Симеон, че Русев ще свърши добре работата? Част от каква група е Спас Русев? Каква е ролята му днес? А на групата? Като какъв е приел той задачата? И срещу какво? Колко още такива като него има у нас и в странство, които сенчестите управници на България могат да “мобилизират” винаги когато според тях се налага смяна или корекция на “курса”?

   КОЙ ВСЪЩНОСТ
   УПРАВЛЯВА БЪЛГАРИЯ?
   Пак ни остава само да се досещаме, което за жалост никак не е трудно. Освен ако не желаеш да си сляп.
   На желаещите “Труд”, 2-5 юни т.г., предлага цял куп “по-пресни” словоизлияния, в които трохичките истина, ако изобщо ги има, трябва да се търсят с лупа. Ето малка част от диалога на Русев с Тошо Тошев:
   - Въпросът е дали и чрез твоите познания, чрез твоя мозък е създавана предпоставката той да стигне до идеята за премиерски “престол”?
   - Пътят беше друг. Аз наистина бях посветен в някои от идеите, но категорично не съм бил един от водещите мозъци. Водещите мозъци в неговото завръщане бяха други хора. Важното е да се каже, че поначало целта не беше премиерският престол. Някои събития обаче в началото на 2001 година го тласнаха в тази насока.
   Спас Русев има предвид решението на Конституционния съд, което не даде възможност на Симеон да се кандидатира за президент. Русев е бил “посветен”, но не и “водещ мозък”. А събеседникът (което е повече от разбираемо) нито го пита като какъв е бил “посветен” и доколко, нито кои са били “водещите мозъци”.
   - …Някои хора даже го убеждаваха доста преди това решение на КС, че трябва и партия с неговото име да се създаде…
   - Нещо като “ранно НДСВ”?
   - Нещо подобно… Георги Марков е един от хората, който в общественото съзнание е известен с това, че има близки приятелски отношения с царя. Водени са най-различни разговори по какъв начин може да се реализират намеренията на Симеон...
   Ако след 800 дни предположим какви са били истинските тогавашни “намерения” на Симеон, трябва пак да припомним цитираните вече думи на шефа на ВКС Григоров, че Марков е “направил най-много за решаването на всички проблеми, включително имуществени, на бившия цар и неговата фамилия”. А за намеренията на онези, които го качиха на “престола”, свидетелства днешният ни хал.
   Но да се върнем на Спас Русев:
   “Това, от което аз се страхувах тогава, бе как царят ще преодолее самотата, идвайки в тази страна. Как ще живее и работи без приятели? Как може да си пълноценен без духовен комфорт, без близките си?”
   Този бисер за пълноценността на Симеон без духовен комфорт се тиражира в най-масовия български всекидневник. Човек има чувството, че чете сценария на 700-ата серия на сапунен сериал, където се хленчи за терзанията на някаква многострадална Изаура или Касандра. Чий сценарий “играе” Русев пред Т. Тошев?
   По-надолу идва нов бисер, отнасящ се за друг един царски човек, за едно друго “огледало” на българския преход със своя собствена кадесарска “верига”, което огледало е предмет на съвсем отделен разговор:
   - Каква е ролята все пак на Стоян Ганев - той е един амбициозен и с известен опит политик?
   - Царят имаше различен тип поведение с различните хора. Например с мен е разговарял по едни теми - те не бяха политически. Най-общо - говорехме за живота, за изкуството, за семействата си…
   Друг на негово място вероятно би се обидил така да го будалкат, но Тошо Тошев явно има свои си намерения с това интервю, между които категорично не фигурира търсенето на истината. Така или иначе, разговорът после се връща все пак при “юпитата”.
   - …Всъщност как попаднаха те в икономическия екип? “Твоите момчета.”
   - Действително тази история мога да я разкажа детайлно. В личен разговор с царя предложих, че може би няма да е лошо да се поканят хора, които са успели извън България. Те са част от българския капитал…
   - Кога стана това?
   - Това стана някъде може би в края на април (2001)…
   Ето така се влиза в историята. “Предлагаш” нещо, което “може би няма да е лошо”, царят приема и “момчетата” през май вече са водачи на листи. Всичко става за има-няма месец.
   - Значи на 6 април той още не се е познавал с тях, не е имал икономически екип?…
   - Не, не, не… Аз за първи път чух тогава някои от имената, които днес са министри… но за съществуването на Милен Велчев например въобще не подозирах… Предложих тази идея на царя, да потърсим такива млади хора, той не възрази…
   - Кое име му поднесе първо?
   - Никакво име не съм му поднесъл, просто казах по принцип, че е хубаво те да се привлекат.
   - Това разбрах. Как стигна до името Николай Василев?
   - Така. Николай Василев беше вече медийно известен, пишеше статии, даваше интервюта… От един приятел взех телефона му…
   Не, това просто е шедьовър! И не подлежи на никакъв коментар! Нататък:
   - Ако правилно разбирам, говорим за създаване на икономически екип, а не за участие в правителството?
   - Категорично на този етап не се е говорило за участие в правителството. Основното бе да се изготви икономическа програма, която да осигури бърз растеж…
    - Ти как посрещна новината, че “твоите момчета” изведнъж станаха министри?
   - Аз бях в Испания, когато разбрах тази новина. Бяха смесени чувства, бяха смесени чувства. От една страна, човек чувства някакво удовлетворение все пак, че една идея, която е дал, се реализира. Моментално обаче ми дойде и друга вълна или тип чувства - а какво ще стане, ако те се провалят? Аз съзнавах, че това е изключително голяма отговорност, която се стоварва и върху мен.
   Това вече е ново! Спас Русев носел отговорност за България! Вероятно от Лондон. От Испания. О, понякога и от Монако.
   Но стига с това интервю. Да разбрахте най-важното? Да научихте нещо ново? Да научихте защо точно нашият Спас Русев, осенен от някаква идея, споделена и одобрена от царя, звъни точно пък на Николай Василев, който е “медийно известен”, понеже “дава интервюта”, и точно този Василев уж първо е в икономическия екип, пък после става вицепремиер на България, с което натоварва чичо Спас с “изключително голяма отговорност”? Не? Ами да си останем тогава със “съмненията”.
   Нека чуем и някои реакции на този сапунен сериал от типа “Дързост и красота”:
   В. Димитров: Спас Русев и Стоян Ганев действаха по различни писти. Те един вид се конкурираха. Спас си предлагаше негови хора, Стоян си предлагаше негови хора.
   Ст. Ганев: Това са пълни глупости, които се говорят, че някой му е казал нещо и той го е взел от него, друг му е казал друго, той го е взел от него - едното е грешно, другото е умно - нещо от този род. Вие не си представяте Симеон в такава позиция, нали? Ако е така, той не може да бъде... няма право да бъде министър-председател, ако е вярно това, което се говори. Това интервю (на Спас Русев - бел.ред.) за мен е нонсенс.
   Проф. Квинт: Мисля, че Спас Русев е една много негативна личност, влияеща негативно върху политическия живот в България. Проблемът не е в това, че е станал богат, а защо, как и върху какво е влияел. Не мога да кажа, че той цялостно е формирал екипа и че той е диктувал, но той изигра своята негативна роля. Той имаше други собствени интереси при подбора на правителството.
   Разбира се, че са пълни глупости! Разбира се, че е имал собствени интереси! (Тук няма да коментираме глупостите и лъжите на Стоян Ганев и “неговите хора”.) Въпросът, който ни занимава, е чии са другите, “несобствените” на Русев интереси, за които той се труди. И най-вече - като какъв? И най-вече - защо обществото ни не се интересува кой управлява България?
   Все някога и това ще научим, а сега да пристъпим към последната брънка от веригата - яхтения уикенд през 2002 г. и отзвука му у нас с едногодишно “закъснение”. Писа се много и тук няма изобщо да се занимаваме с пикантериите, с първоначалните лъжи и нескопосани увъртания, с всички видове оставки, шантажи, извивания на ръце, игри, пазарлъци, отстъпки и пр. Покрай опита за убийство на Иван Тодоров - Доктора и последвалия яхтен ажиотаж се случиха много интересни неща, осветляващи темата ни, но две са особено впечатляващи, а и кратки: участието на нашия герой в едно прелюбопитно ходатайство и показателната реакция на вездесъщия шестоотделец Д. Иванов в цитираното вече интервю в сайта “vsekiden”.
   Според медиите Доктора е подавал документи за гражданство в Монако, но му е отказано “заради негативни данни, представени от нашите власти”. Тогава “Спас Русев му съдейства за среща с ген. Бойко Борисов, който обаче го пренасочил към министър Петканов”.
   Интервю с Иван Тодоров - Доктора, излъчено по bTV на 24 април:
   - Вярно ли е, че двамата с г-н Спас Русев сте ходили неотдавна в МВР с въпрос дали сте разработван?
   - Да, но причината да бъда с него е молбата на мои приятели от Лондон, понеже доста хора, обикновено от МВР, спекулират с информация за мен. Във връзка с това аз помолих тези мои приятели да помолят г-н Русев да ми ходатайства за една среща, в която поисках от главния секретар да изясни проблемите около мен и веднъж завинаги да се почне на чисто.
   - Какво се случи на тази среща?
   - Казах нещата, които ме притесняват, и въпросите, които според мен трябва да бъдат разрешени. Доколкото си спомням, в един срок от 15 дни трябваше да получа отговор, но няколко месеца вече още не съм получил.
   Възниква все същият въпрос! Защо пак Русев? Какъв е Русев на ген. Борисов? Като какъв Русев “ходатайства” и “съдейства” за “изчистване на проблемите” около (определенията са от интервюто в “Труд”, 16 юли, на шефа на ВКС Иван Григоров) “криминално проявено лице с висящо дело за грабеж и сочено като един от контрабандните босове по света и у нас” и “за когото МВР твърди, че е пръстъпник”? Защо генералът приема Доктора след “исканата” и уредената от Спас Русев среща? Защо “пренасочва” госта към шефа си? Някакъв отговор може да потърсим пак от г-н Григоров, “Медиапул”, 16 юли:
   “Един скандал като “яхтения” в една нормална, цивилизована и правова държава ще предизвика нещо от рода на “Уотъргейт”, а у нас това не прави никакво впечатление, каза Григоров преди днешното заседание на ВСС… Той твърди, че по информация на спецслужбите в компанията на Иван Тодоров - Доктора на яхтата в Монако е трябвало да има още един министър. Преди това въпросният министър бил съдействал на Доктора да получи юридическа консултация във връзка с кандидатстването за гражданство на Монако, за което е имал проблеми с българските и френските спецслужби. Днес шефът на ВКС отказа да назове името на министъра, който е съдействал на Доктора, но отново изрази възмущение, че не са били взети никакви мерки след скандала…”
   Можем да гадаем с повече или по-малко сигурност кой е министърът, но не той ни интересува сега, а Русев. Каква е ролята на Спас Русев и като домакин в Монако преди повече от година, и по-късно, когато “свижда” Доктора с ген. Борисов? Може би трябва да почакаме един ден да ни го съобщи БиБиСи. Или някой от Щатите. Или някой добросъвестен еврокомисар по делата на уж бившите вече източни тайни служби…
   А сега към обещаната реакция на г-н Иванов от Шесто, “vsekiden”, 2 юни т.г.:
   - Какъв е вашият коментар за яхтения скандал? Днес във в. “Труд” има интервю на Тошо Тошев със Спас Русев.
   - Какво е проговорил Русев?
   Как да не прихнеш от спонтанното възклицание! Изпуснатият “термин” от професионалната лексика “говори” повече от всякакви коментари. Да чуем докрая:
   “Тошо се бъзика с всички нас, които сме му колеги, като пуска такива въдици. Моят коментар за яхтения скандал е, че няма никакъв скандал. Просто ниската квалификация на всички, които работят в МВР, нарушаването на основния прицип за секретност и конспиративност е причината. Многото говорене предизвика скандал.”
   Кратко и ясно. Или все пак неясно? С кого “се бъзика” г-н Тошев: с колегите си главни редактори или с колегите си по другата “колегиална” линия? И защо “се бъзика”? А Русев не се ли “бъзика” с него и цялото ни общество? От друга страна, защо шестакът намесва МВР? Каква “секретностт и конспиративност”? Защо трябва да се мълчи как си прекарваш свободното време? Сякаш не са се събрали деца, дами, бизнесмени, министри и депутати, и то през уикенд на луксозна яхта, а иде реч за тайна сбирка на сенчеста политико-икономическа ложа. А може истината е някъде точно по средата - между веселия уикенд и сенчестата ложа. Кой знае? Мнозина. При всички случаи г-н Иванов знае със сигурност.

   ВРЕМЕ Е ДА ПРИКЛЮЧВАМЕ
   Вместо обобщение по темата ни, която - макар и само в щрих - горчиво илюстрира същността, историята и последствията на т.нар. български преход, ще приведем част от един великолепен анализ на политолога Огнян Минчев отпреди месец. Там всичко е казано пределно достъпно за всички, включително и за желаещите да бъдат слепи:
   “Това, което се случи преди две години, е чист преврат. Милиционерските групировки около БСП решиха, с много основание, че не могат да разчитат на своята партия, за да си върнат властта, и избраха индиректен път, за да защитят своите интереси. Докараха от Мадрид последната своя надежда - бившия цар Симеон Сакскобургготски, за да могат да контролират българската икономика и българското общество, отново дърпайки конците зад кулисите. Те оглушиха и ослепиха институциите на държавата чрез алтернативни средства за организация, подготвиха завръщането на Симеон II в дълбока тайна, анонсираха неговата политическа алтернатива броени седмици преди изборите и на практика излъгаха голямата част от българския народ, който гласува за програмата за 800 дни, в която трябваше да се случи чудо и през която не се случи нищо друго, освен задълбочаване на мизерията, на нищетата, на разпадането на държавата и довеждането на България до нов съдбоносен избор. Това именно ми дава основание да смятам, че на практика бе осъществен един тих държавен преврат.”
   Ето така. Чудесно е казано и за “последната надежда” Симеон, и за подготвилите завръщането му. А ако някой допуска, че зад този “тих държавен преврат” на “милиционерските групировки около БСП” не стои бившата ДС с нейните стари-нови кадри и запазени отношения, структури и влияние, значи този някой вярва в чудеса. Или на приказките на Симеон, на Спас Русев и изобщо на цялата камарила. Което - в този случай - е все едно да вярваш в чудеса.
   Струва ми се, излишно е да трупаме гръмки или гневни думи за финал. По-добре да се замислим над една стара китайска мъдрост. Пак сме пред “съдбоносен избор”. И пак всички, а не само излъганата “голяма част от българския народ”. Затова нека да я разкажем кратката източна притча, която се нарича “Сутрин три”:
   Като раздавал кестени, Царят на маймуните попитал:
   - Ще стигнат ли сутрин по три, а вечер по четири?
   Тогава всички маймуни се разсърдили.
   - Ами сутрин по четири, а вечер по три? - попитал той.
   И всички маймуни се зарадвали.
   Това е притчата. Ние също направихме избора да искаме сутрин по четири. А пък сме хора. Не проявихме разбиране и търпение. Подведохме се. Но пък можем да мислим. Да извличаме поуки от грешките си. Това и следва да сторим. Понеже сме хора.

---