ПРО и АНТИ

Пред журналисти в Пловдив Надежда Михайлова каза, че въпросът с нейната оставка при евентуална загуба на София вече не е актуален. Като аргумент г-жа Михайлова посочи “така създалата се ситуация” и предложи партията да решава нейната съдба. Още преди сините да издигнат кандидатурата на Пламен Орешарски, Надежда Михайлова заяви, че ще подаде оставка от лидерския пост, в случай че сините загубят в София. Сегашното й отмятане от собствените думи не е първото, няма да бъде и последното. Веднага след загубата на парламентарните избори тя отказа да поеме СДС с аргумента, че не е подходяща за лидерския пост. Само няколко месеца по-късно г-жа Михайлова се кандидатира и спечели с обещанието за проветряване на СДС и скъсване с клиентелата. Разбира се, скъсване и с помощта на парите от Никола Николов и Антоан Николов. За една година СДС не само че не се проветри, ами направо се срина в критичните 7-10% доверие. Надежда Михайлова покани Антоан Николов в предизборния щаб на Орешарски и остави на Никола Николов структурите на СДС в страната. Така тя “пребори” клиентелата. Кандидатурата на Пламен Орешарски също беше неин личен избор. В началото на кампанията тя каза, че е сигурна в неговата честност и почтеност, но само два месеца по-късно го отстрани заради “съмнения”. Преди три месеца Надежда Михайлова обяви, че ще се срещне с всички софийски клубове на СДС, но след първата (в Лозенец), на която й бе отправен въпрос за прословутия гараж, тя престана с обиколките. Нейното поведение се отрази и върху партията. В последните две години СДС не можа да се прояви като стабилна и остра опозиция именно поради непоследователната и хаотична политика. Достатъчно е да споменем безславната участ на 24-те идеи, които трябваше да променят България.
   С всичко това искам да кажа, че “така създалата се ситуация” не е възникнала от само себе си. Не е плод на “сляпата фортуна”, нито на разположението на Марс спрямо Венера. “Така създалата се ситуация” е следствие на политиката, която лидерката на СДС и предложеното от НЕЯ ръководство провеждаха в последната година и половина. Най-голяма е личната отговорност на Надежда Михайлова. Никак не е достоен начинът, по който тя се опитва да я прехвърли както на СДС, така и на Иван Костов. В това отношение има какво да научи от него. Той подаде своята оставка след загубата на парламентарните избори без уговорки и въпреки желанието на огромен брой седесари да остане на поста. Никой не е чувал Костов да се оправдава с “обстоятелствата”, “клиентелата”, “предателите”, “лошото наследство” и т.н. Той просто пое отговорността си като политик и плати огромна цена за нея. Поведението на днешния лидер далеч не подхожда на една дясна опозиция. Особено когато основният патос на г-жа Михайлова срещу царя е за неспазените обещания и “отказа от поемането на политическата отговорност” (лидерът на СДС често обича да повтаря тези думи). Друг е въпросът, че г-жа Михайлова трябва да се оттегли от лидерския пост след всичко, което причини на СДС, независимо от изборния резултат в столицата. Не можа да се справи с лидерството, а и никой не оспорва тази констатация. Днес СДС трябва да помисли какво ще прави след Надежда Михайлова. Няма много време за това.

---