ПРО и АНТИ

Въпреки че почти всички кандидати на основните политически сили за предстоящите избори на кметове и общински съветници вече са известни, рано е за прогнози. Причините са няколко и те имат пряко отношение към политическата реалност, в която ни предстои да избираме представителите на местната власт за следващите четири години. Те отразяват достатъчно ясно както състоянието, в което се намира страната ни, така и политическия капацитет за промяна.
   Първата група от причини е в

   ОЧАКВАНАТА НИСКА ИЗБИРАТЕЛНА АКТИВНОСТ
   Никой не е в състояние да прецени реалните шансове на отделните кандидати, след като все още не е ясно колко от имащите право на глас български граждани ще участват на първия и на втория тур на изборите. Тъй като тези избори ще бъдат по-различни от предходните и с това, че на повече места именно вторият тур ще определи бъдещите кметове на общини. Проблемът с участието в изборите е много по-сериозен, отколкото изглежда на пръв поглед. Харесването или нехаресването на една или друга личност като кандидат за кмет най-често бива определяно като причина за участие или неучастие в избори. Но истинските основания на това поведение трябва да се търсят другаде. Преди всичко в неясната представа на масовото съзнание за значимостта на местните избори и в липсата на достатъчно категорични и безспорни разлики в манталитета и поведението на политиците, с които немиуемо избирателите свързват реализирането на една или друга политика на местно равнище.
   Рискът от ниска избирателна активност продължава да бъде подценяван. По-голямата част от онези, които имат право на глас, но по някаква причина предпочитат да се “въздържат”, всъщност възприемат изборите или като “мач с обявен резултат”, или като някакъв друг вид игра, на която си играят само онези, на които това им харесва. И в двата случая тази нагласа означава просто, че тези хора са приели, че изборите всъщност не определят как ще бъде управлявана страната или конкретната им община. Тази нагласа съзнателно или не изгражда абсурдната сама по себе си мълчалива подкрепа за сегашното състояние на българската политическа система.
   Другият риск, който прави прогнозите невалидни в този момент, е липсата на реална представа за онези, които ще участват в изборите и тяхното политическо поведение. Ние не познаваме добре

   “РЕЛЕФА” НА ЕЛЕКТОРАЛНОТО “ДЪНО”
   Именно от волята на тези избиратели, които дори и да имат негативизъм спрямо участието в избори, ще упражнят правото си на глас, зависи крайният резултат от предстоящите местни избори. Сред тях има както хора, които са предани симпатизанти на една или друга политическа сила, така и мнозина, които възприемат изборите по съвсем различен начин. Там стоят онези групи от хора, които са готови да гласуват за всеки, който е предложен от тяхната партия независимо от неговите качества, гражданска позиция, професионален и управленски опит. Сред тях има идеалисти и активисти, кариеристи и обикновени конформисти. Но най-твърдите “ядра” на това електорално “дъно” са изградени от платените избиратели, които също така редовно участват в българските избори. Към спечелването на тяхната “подкрепа” ще бъдат насочени както усилията на управляващите, така и “стратегиите” на други кандидати. Духът на Гочоолу и Дочоолу не е напускал българските представи за това как точно би трябвало да се организират и печелят избори. В този смисъл бележките на Алеко Константинов по изборите в Свищов и до днес не са загубили своята актуалност.
   Втората група от причини е пряко свързана с характера на предизборната кампания. Тя започна твърде рано и до голяма степен изтощи предварителните обществени очаквания. В същото време дори и днес общественото мнение не възприема предстоящите местни избори като водеща тема на обществения дебат. Тази ситуация определя достатъчно точно

   ПРЕДСТАРТОВОТО РАЗПОЛОЖЕНИЕ НА СИЛИТЕ
в предстоящите избори.
   Поведението на управляващите като че ли ще ни предостави най-подходящата възможност за това да измерим до каква степен централната изпълнителна власт има реални възможности да упражни натиск, за да лансира собствените си кандидати на местно равнище. Липсата на местни структури на НДСВ, както и моделът на безогледно “упражняване” на властта в България ще определят цялостното поведение на управляващите на местните избори така, че дори онези, които все още поддържат някакви илюзии относно характера на НДСВ, ще трябва да приемат реалността.
   Предварителните планове и стратегическите ходове на ДПС като че ли няма да могат да се реализират в пълен размер. Поне в онези райони, където движението разчиташе да успее да лансира свои общински съветници и по този начин да разшири реалното си присъствие в местната власт. Подобно развитие на ситуацията най-вероятно ще забави изграждането на нова маска на ДПС като либерална партия от европейски тип, но бележи наличието на съществени разногласия в управляващата коалиция. Липсата на координация и взаимна подкрепа между двете движения, които обездвижиха България, най-вероятно е сигнал за предстоящо, поредно преразпределение на зоните на влияние в изпълнителната власт. А това на свой ред би могло да означава и значително по-конкретна

   ПЕРСПЕКТИВА ЗА ПРЕДСРОЧНИ ПАРЛАМЕНТАРНИ ИЗБОРИ
   БСП положи много усилия, за да създаде представата, че се готви да спечели тези избори на всяка цена. Дългата и старателна подготовка най-вероятно ще даде резултати в много от традиционните им райони на влияние. В останалите бившите комунисти ще предпочетат шумно и демонстративно да пасуват, така както ще направят това и на изборите в София чрез кандидатура, повтаряща почти дословно избора Венцислав Йосифов за техен кандидат през 1995 г. Надеждите на бившите комунисти са свързани на много места с компромисните кандидатури на техните опоненти и с ниската избирателна активност, защото разчитат на своите дисциплинирани и независимо от всичко - предани избиратели. Все пак дори сред тях ще настъпи раздвоение и объркване, когато им се наложи да гласуват за кандидат като Стоян Александров или за някоя от пъстроцветните, набързо скалъпени коалиции, в които БСП участва с радост.
   Най-динамична е ситуацията около Съюза на демократичните сили. От една страна, като че ли дългата и разгорещена публична дискусия за състоянието на СДС, предизвикана от оттеглянето на Пламен Орешарски, кандидатурата на Спас Гърневски, а още по-рано - напускането на Едвин Сугарев, е на път да даде резултат. Поемането на политическата отговорност от страна на Надежда Михайлова е ясен политически жест, който като че ли показва готовност за преодоляване на прекалено дълго продължилото униние и загуба на ориентация.
   От друга страна, първите реакции на кандидатурата на СДС за София категорично поставиха поведението на сините в центъра на общественото внимание. Нервните и агресивни реакции на медии, партии и групировки с неясен произход като че ли отново правят актуален въпроса за

   РИСКОВЕТЕ НА ПОЛИТИЧЕСКИЯ ЕКСТРЕМИЗЪМ
   Очевидно заявките за пробуждане, които дава СДС, се възприемат като пряка заплаха от мнозина. Съвсем друг е въпросът доколко сините реално са готови да поведат така тази битка, че нейният резултат естествено да направи неотложен въпроса за предстоящи извънредни парламентарни избори. Още по-сложно е да се прецени в каква степен СДС е готов да започне промяна в самия себе си, за да намери сили и решителност да поиска промяна и в обществото.
   Третият кръг от проблеми, които затрудняват прогнозите от хоризонта на днешния ден, са свързани с липсата на предвидимост по отношение на процесите, които протичат в национален мащаб. Именно към тях е насочено в най-голяма степен вниманието на българските избиратели. Масово споделените очаквания за поредната трудна есен и зима; усещането за нестабилност и хаотичност в управлението на страната; песимистичните прогнози за нарастването на реалните доходи според проекто-рамката на бюджета за следващата година; липсата на видими резултати от така шумно прокламираната борба с престъпността, както и постепенното, но неотклонно увеличение на цените създават изключително неблагоприятен фон на предстоящите избори. Разбирането за липсата на пряка връзка между решаването на тези проблеми и правомощията на местната власт допълнително демотивира българските избиратели. Именно затова щедро предлаганите прогнози днес звучат фалшиво - или защото премълчават всички условности, или защото са част от пропагандата, която има за цел да затрудни още повече картината на обществените нагласи преди местните избори.