ПРО и АНТИ

Четири дни преди датата на местните избори трудно би могъл да се анализира портретът на българския избирател. Основният въпрос, по който социолози и анализатори спорят, е дали вотът ще е строго партиен или пък подчертано мажоритарен. А може би ще е раздвоен между партийната оцветеност на листите и избора на действително кадърни бъдещи кметове или общински съветници? Защото, за да се отсеят истински добрите от чисто партийните или безпринципни кандидати, е необходима хирургическа точност на ръката, както при отделянето на сраснали сиамски близнаци.
   Има нещо смущаващо във факта, че за участие в местните избори бяха регистрирани 146 партии и коалиции. Ето един прелюбопитен детайл. Съгласно закона за политическите партии е допусната за участие и … “Бирената партия” с председател Георги Гълов. Нищо лично, българинът напоследък пие бира почти колкото немците или чехите. Но дали в предизборната шумотевица някой чу и разбра какво предлага тази формация на избирателите? Май че никой.
   Конкретни послания не излъчиха БЗНС-НС, многобройните земеделски формации, метастазните партии и партийки около БКП, както и уж независимите граждански сдружения.
   Гротескно прозвуча чекисткият призив на Волен Сидеров за “атака” към “Московска” 33.
   За кандидатурата на Петьо Блъсков няма какво да се каже, дали пък не се е облажил покрай млякото и сиренето на предизборната мандра?
   Основният двубой в столицата няма да е между сини и червени, а между досегашния кмет Софиянски и Надежда Михайлова, които най-вероятно ще отидат на балотаж.
   Битката София да остане истински синя ще е тежка. Особено след активното мероприятие на Тошо Тошев и “Труд”, което навреди на СДС , Надежда Михайлова и наля вода в мелницата на конкурентите й.
   В предизборния клип за Софиянски видях Андрей Баташов, Йоанна Буковска, Васил Найденов, кака Лара и Георги Мамалев да рекламират запазената марка на “добрия” кмет. Може наистина да е така. Софиянски направи много за София, но толкова, ако не и повече, не свърши. Той със сигурност не пътува по автобусните линии с номера 204 и 604. През зимните месеци по стъклата им можеш да дълбаеш кръгове със замръзнали пръсти, за да зърнеш на коя спирка се намираш. През това време краката ти премръзват и слизаш от возилото вкочанен като ледена висулка. Детайлът е незначителен, но е антиевропейски и събужда редица въпроси. Защо общината напълни София с негодни и бракувани автобуси, които стават по думите на пътниците по-скоро за превоз на картофи. Интересно е да разберем какво е закупено със спестените от автобусния парк средства.
   Още една подробност. Единствено липсата на пари ли попречи за осем години кметът да не успее да се справи с бездомните кучета? Какво са ни виновни животните, които се щурат гладни и осакатени из централните булеварди и крайните квартали.
   Защо в “Младост” например бензиностанциите никнат като гъби и кой разрешава появата им за рекордно кратки срокове? В чий джоб отива комисионата от сделките? Очарователната усмивка на кмета и признанието му, че обича този град, не са отговор по същество.
   Не е тук мястото и времето да се зачекват и множеството проблеми около дейността на общинските фирми и отдаването на някои от дейностите на концесия. Пример за концесионер, който не си върши добре работата, а тормози гражданите с постоянни ремонти и спира водата по всяко време, е фирма “Софийска вода”.
   Не на последно място, кметът не сколаса да ремонтира улиците в крайните квартали, където колите постоянно се трошат в дупките, издълбани от дъжда и снега.
   Нека Софиянски да отговори защо четири години, преди страната да стане член на ЕС, София е мръсна, неуютна, с паркирани по тротоарите коли, просяци и бездомни кучета. “Кажи, Стефане, хората ще те разберат.”
   Не си представям обаче Васил Иванов-Лучано в ролята на кмет. Жълтият кандидат и преуспял сладкар сам не вярва, че избирателите ще го качат на кметския стол. Девизът му “С теб съм” едва ли ще подлъже дори любителите на тортите “Лучано”. Бившият шофьор и спонсор на отбора на “Левски” по бокс не е особено щедър към тези, които разчитат на подкрепата му. Според запознати той с месеци не изплащал заплатите на треньорите и боксьорите от клуба.
   Прощъпалникът на НДСВ в местните избори не вещае добри резултати за управляващите. Те едва ли ще получат повече от 4-6 на сто от гласовете на избирателите. Абсурд е една трета от кметовете в страната да са жълти, както се надява депутатът Емил Кошлуков. Фактът, че в момента седем от министрите от кабинета и един вицепремиер се разследват за корупция, също няма да накара избирателите да пуснат повече бюлетини в урните за НДСВ.
   Тогава? Каква е алтернативата пред демократично мислещите софиянци. Ако се стигне до втори тур, те ще трябва да избират между Надежда Михайлова и Софиянски. Впрочем за твърдия електорат на СДС подобна дилема няма. Софийските седесари ще гласуват за принципната позиция на Надежда да европеизира града в добрия смисъл на думата. Да извади на светло крайните квартали и да реши най-наболелите проблеми на хората в милионния град. Защото София само на усмивки не вярва. А надеждата означава още мъдрост, вяра и любов.