ПРО и АНТИ

В България малко хора знаят за първото сериозно противопоставяне на полските комунисти срещу тоталното намесване на Москва във вътрешните работи на Полша. Събитието се случва точно преди 50 години.
   Втората половина на октомври 1956 г. Цялата страна е залята от недоволство. На хората им е дошъл до гуша съветският диктат и намеса и в най-дребните полски проблеми. По този повод ПОРП свиква VIII пленум на Централния комитет на Полската обединена работническа партия. Известно е, че на него ще се вземат решаващи за по-нататъшната съдба на страната мерки. Това събитие е съпътствано от огромна демонстрация на сила от страна на СССР. Към Варшава са насочени съветски танкове от двете танкови дивизии на маршал Иван Конев, които от края на Втората световна война са обхванали Полша като в примка, тъй като едната е разположена в Горен Шльонск, а другата - на Приморието. От ГДР към полската граница са изтеглени поредните танкови части на окупиралата тази страна Съветска армия. В пограничните райони на СССР е обявено положение на повишена бойна готовност. Столицата на Съветите се готви за отбрана. Членовете на ЦК не нощуват в домовете си.
    Неочаквано на 19 октомври без предварително известие на летището в полската столица каца самолет със съветска делегация на най-високо ниво. Делегацията пристига без предупреждение един ден по-рано, от деня, определен от заседаващия пленум на ПОРП. Веднага след кацането, още на летището генералният секретар на ЦК на КПСС Никита Хрушчов се държи арогантно, крещи и заплашва с юмруци непокорните полски другари.
   Както пише по онова време пресата, съгласно болшевишките норми, Хрушчов не се церемони с дълги обяснения за по-ранното си пребиваване в Полша. Като игнорира Владислав Гомулка, той се разцелува с командващия Полската народна армия, съветско-полския маршал Константин Рокосовски, а Едвард Охаба, който по това време е секретар на ЦК на ПОРП, наругава и обвинява като предател.
   Довиждане, руски генерали
   След смъртта на Сталин на 5 март 1953 година в Полша грейна надеждата, че ще повее малко свобода и животът ще стане по-поносим, че натискът на Москва ще отслабне. Колко напразни бяха тези надежди! Защото и след смъртта на тиранина терорът продължи. Три месеца след неговата смърт се стигна до стълкновения в Чехословакия и ГДР. В Берлин руснаците използваха танкове, смазвайки хиляда работници, от които 300 души смъртоносно.
   Именно събитията в Берлин трябваше да бъдат предупреждение за поляците какво ги очаква в случай на бунт против московското управление във Варшава. По тази причина същият терор господстваше и в Полша под ръководството на стария енкаведист - президента Болеслав Берут. За да не могат поляците да използват войската при евентуален бунт, Москва “подари” на Полша порусначения поляк, маршал К. Рокосовски, който пое главното командване на Полските войски, едновременно с това стана министър на Народната отбрана и бе готвен за член на Политбюрото на ЦК на ПОРП. Извършвайки преустройства в Полските войски, той повиква на служба в тях 52 съветски генерали, а също така и висши офицери. От чин майор нагоре 60% от офицерския състав e попълнен от офицери на Съветската армия.
   След пристигането си в Полша делегацията на КПСС е съпроводена в Белведере, където Хрушчов не спира да крещи, че са му “плюли в лицето”, като не са приели в Политбюро маршал Рокосовски и другите привърженици на полско-съветския съюз, каквито са секретарите Мазур, Южвяк и Зенон Новак. Хрушчов крещи и заплашва: “Номерът ви няма да мине, ние сме готови за активна намеса!”, имайки предвид военна интервенция.
   Съдбата на Полша в този ден зависи от личността на Владислав Гомулка и силата на неговите аргументи, който се мъчи да убеди Хрушчов, че ПНР няма намерение да напуска съветския блок. Но руснаците не му вярват, защото вече му е лепнат етикетът на “местен комунист”, позицията му към московския договор е определяна като много неизвестна. Още през 1948 г. той е обвинен в “десничарско-националистически отклонения” и е арестуван от сталинските служби за безопасност. Москва се бои от реакциите на Гомулка след изненадващите решения на ХХ конгрес на КПСС за “култа към личността” и за престъпленията на Сталин.
   На срещата между съветските и полските другари тегнеше заплахата, че “сега ще се пролее кръв”.
   Верността на Полша се охраняваше от 75 хиляди цивилни лица от службите и 23 хиляди тайни агенти във войската в рамките на “изострена класова борба”. Измислени са кошмарни процеси на невинни хора, а в картотеките на заподозрените в подривна дейност са регистрирани една четвърт от населението или половината от работещите поляци, т.е. 6 млн. души.
   За уморените от постоянното напрежение поляци, както и за другарите от ПОРП личността на Гомулка, който се предвиждаше да стане първи секретар на ЦК на ПОРП, бе символ на належащи промени. Властта беше присната до стената. Тя се страхуваше, че озверели от сталинизма, крайната бедност и живота в постоянен страх, хората отново ще излязат на улицата, както това стана през юни 1956 г. в Познан.
   Москва се замисляше дали “еретикът на комунизма”, както в Съветския съюз наричаха Гомулка, няма да възстанови “полската буржоазно-демократическа република”, да извади Полша от социалистическия лагер, с което да зарази и другите, смазани под съветския ботуш страни? В същото време Гомулка уверява Хрушчов, че единствено поляците могат да преценят обстановката в страната си, и че само един нов ръководен екип може да овладее кризисното положение. Той поставя и условието да не се приема в Политбюро Рокосовски, защото такава е волята на неговите членове. И всъщност - волята на народа. Улицата крещеше: “Рокосовски вън в Москва заедно със съветските генерали”. И по волята на народа точно това се случи.
   Борбата завърши мирно
   В разгорещена дискусия, продължила цяла нощ, постепенно Хрушчов губи позиции. Той разбира, че няма да победи упорития и смел поляк, какъвто е Владислав Гомулка. Знае също така, че във Варшава хората не работят, че студентите издигат антисъветски лозунги. Така след мъчителни дебати на 20 октомври в 7 часа сутринта съветската делегация, без да постигне нищо, отлита обратно в Москва.
   Всъщност руснаците не получават абсолютно нищо. Гомулка печели тази мирна битка с неоспорими аргументи. Побеждава полският Октомври, който неочаквано преминава мирно. А това не е в стила на болшевиците, чието мото е “нищо не връщаме”, тоест “веднъж взета власт не я даваме никога”.
   Москва бе подчинила всичко на избора на Рокосовски - верния стожер на военните интереси на Кремъл до най-висшите партийни власти в Полша. Но въпреки че не бе избран, надделя мирното решение на проблема. На 21 октомври Съветите се отказват от интервенция в Полша. А два дни по-късно по телефона Хрушчов уведомява Гомулка, че съветските военни поделения ще се върнат в своите части.
   Вече е известно, че Полша е направила много опасен завой по мирен начин, което не се удавана унгарците. Първият завой. Втори такъв тя направи през есента на 1989 г. благодарение на “Солидарност”. В Полша социализмът изгуби окончателно. И отведнъж - по мирен път.
   Превод: Ваня Петкова-Дамянова