ПРО и АНТИ

На 25 януари 2006 г., когато ПАСЕ прие Резолюция 1481/2006 за необходимостта от международно осъждане на престъпленията на тоталитарните комунистически режими само, 12 гласа не достигнаха, за да се приеме (с 2/3 мнозинство) внесената препоръка, сезираща Комитета на министрите на страните- членки на Съвета на Европа. Тогава групата, която се бореше за успеха на тази инициатива, реши да потърси други пътища за сезиране на външните министри на 46-те страни-членки. Становище от страна на министрите би ангажирало не само парламентите, както една резолюция на ПАСЕ, но и правителствата на страните, поради което имаше изключително важно значение.
   Използвайки процедурата на парламентарен въпрос към Комитета на министрите, шведският депутат Гьоран Линдблад внесе Писмен въпрос № 486 (Док. 10867/29 март 2006 г.). В този въпрос той използва приетата вече препоръка 1736/2006 за необходимостта от международно осъждане на режима на Франко (внесен като отговор на инициативата за престъпленията на комунистическите режими, внесена от ЕНП, Док. 9875/10 юли 2003 г.) и пита дали Комитетът на министрите ще осъди престъпленията на комунистическите режими, така както ПАСЕ направи с Резолюция 1481.
   На 18 декември 2006 г. с Документ 11112, Комитетът на министрите отговаря на г-н Линдблад.
   Отговорът се състои от две точки, заседанията са закрити и няма информация как е било взето.
   Но това е нов исторически успех, последвал резолюция 1481, който показва, че при познаване на процедурите, политическа воля и упоритост успехът е постижим.
   Ето отговора, приет от Комитета на министрите:
   1. Комитетът на министрите се запозна с бележките на почитаемия парламентарист, формулирани в Писмен въпрос № 486. В отговора на Препоръка 1736/2006 г. за необходимостта от международно осъждане на режима на Франко, на която г-н Линдблад се позовава, Комитетът на министрите “осъжда многократните сериозни нарушения на човешките права и приема, че е важно да се помнят престъпленията, извършени от тоталитарните режими, за да се избегнат грешките на миналото”. В тази връзка Комитетът на министрите подчертава, че беше необходимо да не се разглежда самостоятелно един режим спрямо друг, за да не се създава невярната представа, че някои тоталитарни режими заслужават да бъдат заклеймени повече от други, имайки предвид, че те всички заслужават нашето осъждане.
   2. Като взема това предвид Комитетът на министрите остро осъжда престъпленията, извършени от тоталитарните режими в името на комунистическата идеология. Той припомня колко важно е да бъдем запознати напълно с причинените страдания на жертвите на такива престъпления и да уважаваме тях и техните семейства. Тези трагедии ни задължават да направим всичко, за да предотвратим повтаряне на такива явления в бъдеще.