ПРО и АНТИ

Мислех си, че за срещата след деветмесечно отсъствие от нашата посткомунистическа, европейскосъюзна действителност съм уж подготвен и трудно мога да бъда изненадан.
Да, ама не, както казваше един от нашите журналистически доайени.
Едно е да следиш от разстояние, макар и с модерните средства на интернета, утвърждаването на по-раншните комунисти на политически и икономически властови позиции, а друго е да преживееш на място как те без всякакви задръжки моделират по свой мерак публичната среда, културната сфера, всекидневния медиен и битов живот на българите.
Признавам, че бях омерзен пред вида на по-мощния и от последните дъждовни порои мътен поток на имена и образи с уж 25-годишна давност, обливащ незащитения зрител от Канал 1. То не бяха любомирлевчевци и николайпетевци, мъдрещи се на подиума на НДК до държавната власт на казионна международна писателска среща на лапачи и “полезни идиоти” от цял свят. Не бяха евгенияживковки, откриващи ново издание на “Асамблеята на мира”. От екрана си предават щафетата Димитри Иванов, Божидар Димитров, Тошо Тошев като лауреат на наградата “Черноризец Храбър” и брадати архийереи с нахлупени до веждите московски черни калпаци, бленуващи държавно православие и задължително тяхно си вероучение.
Трудно ми бе да запазя спокойствие пред леещите се от устите на управляващата политическа класа самохвалебствия и розови съчинения за светло бъдеще. Сякаш няма надвиснало над България брюкселско спиране на фондове и замразяване на съюзни права на страната ни. Сякаш няма поголовно и незапомнено от Виденовите мрачни години обедняване на преобладаващата част от населението. Сякаш няма рой публично прословути фигури, обвинени в корупция и злоупотреба с власт и скътани след това на други партийно-държавни хранилки...
Сразен разглеждах цените на хранителните стоки по магазините - по спонтанна моя преценка средно със само 30 - 40 % по-евтини от германските. А много от основните продукти като олио, захар, млечни произведения, маргарин, кафе плодове (!) са доста по-скъпи, отколкото в редовите берлински супермаркети. И това при доходи на средностатистическия българин многократно по-ниски от германските. Направих забележка в този дух по адрес на очевидната и страшна за повечето граждани инфлация пред известен “царски” икономист. Според него инфлация нямало - ставало дума просто за “адаптиране на цените ни към европейските”. Май коментарът е излишен.
До неотдавна смятах, че говоренето за геноцид над българския народ в незапомнен размер, извършван безмилостно и от години, е някак пресилено и не отчита всепризнати характеристики на този термин, ползван по принцип за масови и кървави катаклизми в по-далечното и по-близко минало. След това, което виждам при сегашното си идване в България, след невъобразимата за една европейска държава бедност, която къде очевидно, къде притеснително и от достойнство прикрита, все пак боде очите, след сблъсък с прогнилото и негодно за човешки елементарни потребности здравеопазване, след срещи с възрастни хора, които молят селянките по “Граф Игнатиев” за една шепа коприва, за да си сварят супа, мисля, че действително българският народ е подложен на невиждан в нашата история геноцид.
Геноцид, организиран от наследниците на онези, които преди 64 години вече веднъж изтребиха всичко будно, почтено, национално отговорно и предприемчиво в България. Днес техните внуци строят от мрамор и стъкло дворци на пошлостта и парвенющината по разбитите и мръсни софийски улици. В тях те управляват задигнатите от бащите им милиарди, заработени от измиращата днес част на българското население. Вършат го с наглостта на богатия, който не е заслужил с пот и находчивост парите си, а е станал техен владетел по просто партийно поръчение. А премиерът на това геноцидално държавно образувание се тиражира в масовите печатни медии с вакло агне в ръце пред блеснали жита, окъпани от топъл дъжд...
И всичко се случва на фона на абсурдно-скандалната изборна катастрофа в Сандански. Ако пред вида на тази предизвестена гавра с всички принципи на представителната демокрация у гражданите би се зародил въпросът дали някой има интерес и заслуга за точно такова развитие на няколко вече избора, президентът Първанов пъргаво се постара да помогне на всеразбираем език: Оказва се, че била наложителна радикална промяна ни повече, ни по-малко на “политическия модел”. Може би по тертипа на московската “управляема демокрация”?
Защо ни е нарочен Парк на идиотите, когато тази шайка превръща пред очите ни цялата държавица в парк на идиотите. От партизанските намръщени бюстове, които видях да си стоят непокътнати в почти всяко подбалканско градче от Стрелча нататък, през колосите на окупаторите на пловдивското тепе и в центъра на София до последната, сякаш незабелязана от изтерзаното от жестокия живот гражданство, подигравка пред старата Селскостопанска академия: след основно преустройство и разчистване на заприличалата на джунгла тамошна градинка днес с особена пищност и нов бронз блести плочата, посветена на “агрономите, паднали в борбата срещу фашизма”.
Дали общината е заделила средства за възобновяването й? Същата община, която не успява да придаде човешки достоен облик и график на градския транспорт, но поддържа подобни паметници в чест на московски агенти-терористи. Същата община, която допуска невъобразимата в европейски условия практика из административните й коридори да се тълпят и подпират по стените прави (!) - защото, ако седнат на няколкото срамежливо поставени в един ъгъл столове, ще загубят реда си - изнемощели от чакане за някакво си удостоверение граждани.
Не мога, за съжаление, да се погрижа за малко по-оптимистичен завой на финала. Довеждането на по-голямата част от населението до сиромашия май ще се окаже най-печелившият вариант на властващите посткомунисти. Освен очевидната полза от преразпределението по принципа “от вашите джобове в нашите”, обричането на значителна част от гражданите на глад е най-добрата рецепта за нейното олевяване. Гладът подхранва мисленето, или по-точно реагирането по комунистически схеми. Когато и заможната класа, която в нормалните общества трябва да е по дефиниция либерална, или както стана обичайно у нас да се казва “дясна”, когато и тази заможна класа е по своя генезис и възпитание идеологически импрегнирана с марксизъм, тогава няма защо да се чудим, че хората с нормално мислене в такава държава се маргинализират.
Май ще трябва да сме благодарни, че онези още не са ни изградили на нас един Парк на наивните оптимисти. С телени мрежи и радиоточки, разбира се. По познатия модел.
Дали пък да не отправим един благодарствен адрес към Европата за това, че засега поне от такъв парк ни пази. Точно 130 години след европейския Берлински конгрес. Където Москва направи всичко възможно, за да не пристигне българска депутация с адрес за връчване.
Но това е вече отговор на съвсем друг въпрос...