Александър Цанков е изявен български икономист, професор по политическа икономия в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Същевременно той е политик и държавен деец на Царство България-водач на Демократическия сговор, а след това и на Народното социално движение, министър-председател на страната ни от 1923 до 1926 година.

29.06.2009г.-130г. от рождението на проф. Александър Цанков

    Родното място на бъдещия професор по политическа икономия е малкото крайдунавско градче Оряхово, откъдето той започва земния си път на 29 юни 1879 година. Първоначално учи в родния си град след което завършва гимназия в Русе. В периода 1901-1904 година следва право в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. След това специализира държавни науки и политическа икономия в Германия. Същевременно през този период той членува в Българската работническа социлдемократическа партия-БРСДП. Когато партията се разцепва минава към течението на широките социалисти, напускайки го през 1907 година.

    Завърнал се в България Александър Цанков постъпва на работа в Българска народна банка-БНБ, а след това работи в Министерството на търговията и земеделието. От 1911 до 1923 година преподава политическа икономия в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, като е избран за професор по специалността през 1919 година. По време на Първата световна война 1914-1918 година симпатизира на външнополитическия курс на радославовото правителство, насочен към въвличане на България на страната на Централните сили във военните действия. Във връзка с това в периода 1915-1918 година е назначен от радославистите за заместник-директор на Дирекцията за стопански грижи.

    След края на световната война проф. Цанков е сред основателите на Народния сговор (1921 година), противапоставящ се на самостоятелното земеделско управление. Когато през май 1922 година е убит Александър Греков той е издигнат за председател на сговора. Участва дейно в подготовката на 9-юнския преврат през 1923 година. След успеха на преврата, чрез който е свалено земеделското превителство на Александър Стамболийски става министър-председател на България, като поема и Министерството на народното просвещение.

    Александър Цанков е сред инициторите за образуване на новата политическа формация Демократически сговор през август 1923 година. Въпреки положените големи усилия от негова страна не успява да се наложи като неин едноличен лидер. Същевременно още в първата година от  неговото управление избухват Юнските бунтове и инспирираното от Коминтерна Септемврийско въстание. В опита си да се справи с болшевишката опасност проф. Цанков прокарва в Парламента през януари 1924 година „Закон за защита на държавата“, с който се обявяват за незаконни всички организации, поставящи си за цел насилствено вземане на властта в страната. През април с. г. с решение на Върховния касационен съд е разтурена Комунистическата партия и е поставена извън закона.

Когато на 16 април 1925 година крайно настроените дейци на компартията извършват кървавия атентат в църквата „Света Неделя“ правителството на Александър Цанков предприема ответни действия срещу комунистите. Същевременно използва атентата за да се разправи и с други свои политически опоненти и леви интелектуалци, сред които Гео Милев, Христо Ясенов, Йосиф Хербст и др. Репресивните действия на правителството довеждат до ответен „червен терор“. В страната се появяват чети от анархисти, комунисти и леви земеделци и започват да извършват нападения срещу служители на властта. Същевремнно е направен неуспешен опит за покушение срещу цар Борис III в прохода Арабаконак. В резултат на предприетите ответни мерки от кабинета на проф. Цанков, за около година по-голямата част от въоръжените чети са разбити или разпръснати.

    Във външнополитически план правителството на сговора се намира в почти пълна изолация, тъй като съседните балкански държави и Великите сили се опасяват, че то ще се стреми към реваншистка политика. Същевременно сръбската армия започва да се съсредоточава на границата с България. За да намали напрежението проф. Цанков признава сключената от Александър Стамболийски Нишка спогодба, но Белград продължава да подкрепя нелегалната българска опозиция. Същевремно Лондонските и Парижките банки отказват да дават заеми на изтощената от войната България. Близки връзки кабинета демонстрира единствено с режима на Мусолини в Италия, като Дучето обещава да сътрудничи на страната ни за облегчаване режима на репарациите по Ньойския договор.

    През есента на 1925 година при т. нар. Петрички инцидент войските на съседна Гърция нахлуват на българска територия и окупират десет наши села. След намесата на Обществото на народите обаче гърците са принудени да се изтеглят, както и да платят обезщетение на България.

    Така се стига до януари 1926 година, когато Александър Цанков е принуден да подаде оставка на оглавявания от него кабинет. Веднага след това е съставено ново правителтво от умереното крило на Демократическия сговор, начело с Андрей Ляпчев, а проф. Цанков е избран за председател на 21 ОНС. На същия пост е издигнат и след изборите за 22 ОНС, спечелени отново от Демократическия сговор. От 15 май 1930 до 29 юни 1931 година той е министър на народното просвещение в кабинета на Андрей Ляпчев.

    При разцеплениета на Демократическия сговор през 1932 година Александър Цанков възглавява едното от двете му течения, като наскоро след това го преобразува в самостоятелна политическа формация-Народно-социално движение, оглавявана от самия него. След 19-майския преврат през 1934 година партията на проф. Цанков е забранена заедно с останалите политически партии в страната. Поради тази причина той е принуден да премине към полулегална политическа дейност. Същевремнно се обявява в опозиция на монархическия режим отдясно, ратувайки за по-тясно икономическо и политическо обвързване на България с хитлеристка Германия.

    След като на 2 септмври 1944 година се съставя правителството на Константин Муравиев Александър Цанков емигрира от страната, като се установява във Виена. В столицата на Австрия на 16 септември 1944 година, с подкрепата на нацистка Германия той формира Българско правителство в изгнание. Когато Отечествения фронт, начело с комунистите взема властта в България, проф. Цанков е осъден задочно от т. нар. Народен съд на смърт. Същевремно през 1949 година той е принуден да напусне Австрия и заминава за Аржентина, където остава до края на живота си. Поради напредналата си възраст, в началото на 50-те години на 20 век се оттегля от активна политическа дейност, след като преди това се опитва неуспешно да обедини усилията на всички български политически емигранти против отечесвенофронтовската власт в България.

    Александър Цанков умира на 27 юли 1959 година в Аржентина, където е погребан от своите близки. След началото на демократичните промени у нас той е реабилитиран и присъдата му от Народния съд е отмененна с решение № 243 на Върховния съд на Република България.

    Като икономист научните интереси на проф. Цанков са насочени към стопанската история на страната ни, а също и на Европа. По-важни негови трудове са: „Македонският въпрос и Балканският съюз“, излязъл от печат през 1906 година, „Войната на народите. Икономическа студия.“-1916 година, „Нашите икономически интереси на Дунава и на морето.“-1917 година, „Последствия от войната“-1919 година, „Политическа икономия“-1931 година, „Капитализъм и комунизъм.“-1933 година, „Трите стопански системи. Капитализъм, комунизъм и национал-социализъм.“-1942 година. Същевремнно той е автор на две мемоарни книги-„Моето време. Мемоари.“ и „България в бурно време-спомени.“