Интересът на Полша е по-маловажен от интереса за своя имидж и позиция на партията “Право и Справедливост”. Такава картина видяхме на 4 юни тази година в юбилейния ден, когато преди 20 години Полша намери ключа, с който отвори вратите за изпъждане на комунистите от властта.

Пет месеца по-късно рухна не само Берлинската стена, но също и стената, разделяща Германия от Германия. Ерих Хонекер избяга в Чили. В Чехословакия на власт дойде Вацлав Хавел. В България беше отстранен от властта Тодор Живков. Вярно, комунистите останаха на власт, само че без диктатора, а на Бъдни вечер 1989 година беше застрелян в Румъния Николае Чаушеску.

    Датата 4 юни 1989 година е съдбоносна и неповторима в историята, предимно на Полша, но и не само на нейната. Тогава се проведоха първите свободни избори за полския парламент – макар с уговорки – тъй като полските комунисти се подсигуриха още на “кръглата маса”, че запазват за себе си 65% от депутатските места в Сейма. Въпреки тази “защита” те разбраха, че това гласуване, наименувано уж избори, е тяхна гибел. Във втората камара на парламента – Сената, те не получиха от избирателите нито един мандат! Да доизясним, че без одобрение от Сената никакво решение на Сейма не е валидно. Разбраха тогава още, че те вече са на път за излизане от политическата сцена. Надежди да се върнат в бъдеще на върховни постове загубиха напълно, когато вицепремиер и министър на финансите стана Лешек Балцерович, който въведе две съдбоносни реформи – свободен пазар и финансова реформа. До каква степен той беше предвидлив свидетелства най-добре това, което тези дни съобщи Европейският съюз – 26-те страни-членки поради световната криза имат отрицателен брутен вътрешен продукт, само Полша има позитивен, изчислен в Брюксел на + 1,4 по скалата за изчисления.

Полша до този момент нито е обхваната от рецесията, нито населението чувства резултатите от световната криза. Това не означава, че тя до край е предпазена от световното финансово сътресение в чувствителни измерения. Но тя има шанс да остане оазис на икономически възход.

Скандално поведение на президента

    Лех Качински крайно изобличи себе си с поведението си в деня на 4 юни тази година. По-рано неговият брат близнак Ярослав бунтуваше ръководството на сегашната “Солидарност” против правителството и склоняваше да се организират стачни демонстрации в Гданск, за да опетни юбилейното тържество и да докаже, че правителствто е пасивно, а също така и против този човек, благодарение на когото сега се честваше юбилейната дата – Лех Валенса. Лех Валенса даже не беше поканен – под натиска на близнаците – на тези тържества. Злобата и завистта така плениха и двамата, че от години те човъркат да припишат на нобелиста сътрудничество със Служба “Сигурност”, въпреки че Валенса беше очистен от такиви улики със съдебно решение от лустрационния съд. Решението е окончателно и не подлежи на по-нататъшно разглеждене. И с това не са съгласни близнаците.

Такова решение не харесва юристът Лех Качински – и вече не чрез съда, а с помощта на назначените от неговия брат историци от Института за национална памет търсят под вола теле, само и само тандемът Качински да отмъсти на президинта Лех Валенса за това, че той – благодарение на своя работнически разсъдък и нюх – изгони и двамата братя от своето обкръжение, когато беше избран за президент на Полша.

    Тяхната омраза достигна до такова равнище, че президентът Качински удостои с високи държавни отличия председателя на института Януш Куртика, както и неговото обкръжение за… търсене на доводи против Валенса. Тези отличия – както подчерта шефът на президентската канцелария Пьотр Ковнаски – бяха признати като подкрепа на института. Иститутът, чиито сътрудници пишат книги-пасквили по поръчка на “Право и Справедливост” уж за почистване на… атмосферата.

    Всичко това доведе до активиране на действията Лех Валенса да бъде в страната ненаказуемо атакуван от подлизурките на близнаците... В своя блог лауреатът на Нобелова награда за мир между другото написа: “Не се шегувам – във връзка с поредната атака срещу моята биография и във връзка с това, че тези атаки излизат от демократичните структури на държава, за което аз се борих – отказвам се от моето участие във всички юбилейни срещи.” Той даже намекна, че може и да емигрира.

Католическият архиепископ Тадеуш Гоцловски се изрази пред ежедневника „DZIENNIK”, че “Лех Валенса е национален символ и по този повод би трябвало да е особено съхраняван. Той изигра особена роля в историята на Полша, даже и на света. Беше символ на борбата на народа за права и свобода”.

    В защита на честта на Валенса думите вече се смениха и с действие. Госпожа Ева Милевич, която съорганизирала стачката на 31 август 1980 година, състояла се пред входа на Гданската корабостроителница, върна на сегашния президент своя орден. В писмото до Лех Качински тя написа: “…За съжаление, вашите постъпки и атаки ме склониха, господин президент, да ви върна този орден. В стачките през август ’80 взеха участие милиони хора. При липса на участие на Лех Валенса те нямаше да завършат така мирно. При персоналната липса на Лех Валенса и неговата смелост, при липсата на неговите компромиси, умението да се противопостави на властта по време на военното положение нямаше да има ІІІ-а Република… При липса на Лех Валенса щеше до сега да има берлинска стена. За вас – както се оказа – Лех Валенса е нищожен човек, но пък вие сте отличили хората от Института за национална памет, които ви снабдяват с патрони за стрелбата срещу Лех Валенса. Интересно е, че тези историци не намериха място в своите публикации за лавровите венци, които той получи… Наскоро видяхме, че удостоихте с отличия хора, които нямаше да се престрашат да използват досието за унищожение на политически противник. Както и да не го насочат за защита на жертвата. Ако Лех Валенса и тези, които се солидализират с него, са нищожни, а хората от ИНП са храбри, моля да приемете моето отличие.”

С лакти за популярност

Президентът Лех Качински не за пръв път действа против имиджа на Полша. В резултат на това поведение в сондажа за популярността на сегашния президент 68% от поляците оцениха Лех Качински отрицателно. Преди всичко хората не одобряват факта, че президентът отмени уточнено становище на Полша, което тя трябваше да представи в Прага на натовската среща и да смени – по свое усмотрение – становище, уточнено от полското правителство за гласуване против кандидата за поста на шеф на НАТО от Датското кралство, премиера Размусен, за да може да се договори на друг пост в ЕУ да бъде избран поляк. А въобще не президентът, а само премиерът трябваше да участва в тази среща.  

Лех Качински пък искаше да се похвали пред народа със среща с президента на САЩ Барак Обама. Причината? Ревност. По-рано, когато беше във Вашингтон, министърът на външните работи Радослав Шикорски беше поканен в Белия дом от неговия обитател. Това не можеше да преглътне Лех Качински, че за Обама Шикорски е “свой” човек, който след завършеното си в Оксфорд образование перфектно владее езика на Шекспир и при това неговата съпруга е американка, по професия журналистка, рабоеща за щатската преса.

    Такива битки води Лех Качински, само за да помогне на брат си да не потъне със своя начин на упражняване на политическа дейност в редовна сянка. Братът на президента живее с ненавист към всички, които препречват неговия път към височините на политическата стълба. Крайният резултат е този, който цитирахме по-горе в сондажа на населението в Полша.

Вместо в Гданск – в Краков

    Планираните с подкрепата на Ярослав Качински и ръководството на партията “Право и Справедливост” антиправителствени демонстрации на гданските и гдинските корабостроителни работници принудиха правителството да премести официалното място за честване с участието на задгранични гости, от Гданск в Краков. И това тържество се състоя в кралския замък “Вавел”.

    Краков прие гостите с кралски церемониал. За ранга на събитието свиделства журналистическото обслужване на юбилея – 400 журналисти от страната и чужбина. Ехото на тези събития достигна САЩ благодарение на телевизия CNN, за Великобританя – ВВС и за Германия – Deutsche Welle.

    Първите гости, които пристигнаха на тържествата по случай 20-ата годишнина от свалянето на комунизма, бяха бившите министър-председатели на Република Полша: Тадеуш Мазовиецки, Ян Кшищоф Биелецки, Лешек Миллер и Казимиеж Марчинкиевич, както и бившите маршали на Сейма: Виеслав Хжановски, Юзеф Зих, Марек Боровски и Влодзимеж Цимошевич, а също и маршалът на Сената Алиця Гжешковяк.

    Пристигащите гости за честването на 20-годишния юбилей на срутването на комунизма посрещаха кардинал Станислав Дживиш и премиера Доналд Туск. От чужбина пристигнаха европейските ръководители: канцлерът на Германия Ангела Меркел, министър-председателите на Чехия – Ян Фишер, на Унгария – Гордон Брайън, на Литва – Адрюс Кубилюс, на Румъния – Епил Воц, на Словения – Борут Пахор, на Украйна – Юлия Тимошенко, както и вицепремиерите на България и Словакия и представител на правителството на Естония.

    Кой не се яви в Краков? Очевидно президентът на Полша Лех Качински. Той се уплаши, че няма да може да стане централна фигура посред толква знаменитости от Полша и чужбина. За пореден път показа, че той е по-важен от Полша. Оцветиха със своето присъствие тържествата бившите президенти на Полша Лех Валенса и Александер Квашневски.

    Лех Валенса в своята реч подчерта, че “Полша не бива да загуби шанса, който се появи пред поколението на “Солидарност.” И добави, че: “подаръкът под формата на възстановяването на независимостта в Полша през 1989 година задължава.”

    В речта на Ангела Меркел чухме, че “4 юни е исторически празник не само за Полша, но и за цяла Европа”. В този дух държаха своите речи и останалите чуждестранни гости. В апел към младото поколение присъстващите чуха, че преди двадесет години “окончателно беше победен тоталитаризмът, който на нашия континент беше най-мъчителният експеримент на ХХ век”.

    И двамата братя Качински не се появиха в древната столица на Полша. Появиха се в Гданск и президентът в своето слово подчерта, че премиерът Туск се страхува да дойде в този град, където започна пътят към свободата. Не беше прав. След тържествата в Краков той замина за Гданск не сам, а даже в компанията на Валенса и Хавел.

    Близнаците в своите изказвания подчертаваха, че правителството на “Гражданска платформа”, начело с Доналд Туск, няма вече подкрепата на полското общество. Още една тяхна илюзия се пукна като сапунено балонче. В изборите за Европейски парламент голямото мнозинство от гласовете си поляците дадоха точно за “Платформа”. Още едно предупреждение за тандема Качински.

*    *    *

    Господ чрез папа Йоан Павел ІІ направи така, че Полша да се отърве от московската доминанта, да се махнат от нейната територия окупационните гарнизони на Съветската армия. Предупреди само, че може и да накаже поляците, ако те не тачат тези, които доведоха до тази свобода. И тъй като не всички застанаха зад гениално действащия обикновен работник, който стана нобелист – Лех Валенса, както и зад гениалния реформатор професор Лешек Балцерович, за осъзнаването им изпрати опасните близнаци – Ярослав и Лех Качински. Те искат само на тях да се приписват заслугите в развитието на родината и живеят с отричане на всичко онова, което са направили другите.

    Бог да пази всички страни, за да не бъдат наказани по такъв начин, както това стана в Полша и да се появи във върховете на властта такъв разрушителен тандем от близнаци – първи в историята на света.