Във високата отвесна скала са изсечени килии. Преди векове в тях са живеели монаси. Те са ги издълбавали там, за да могат да се усамотят, да се отдалечат от грешния свят и неговите изкушения.
Скалният манастир приличаше на театрален декор, в който актьорите са разположени не един зад друг, не един до друг, а един над друг.
Каква суета е движела тези хора, за да висят с години по въжетата и да си издялат в скалата ложата, в която да останат до края на живота си? Искали са всички долу да ги гледат как живеят в лишения и страдания?
Какви актьори са били тези монаси!
А може би са били зрители?
Искали са необезпокоявани, сами, без никакви внушения да наблюдават спектакъла, който се разигравал долу.