Усещане за възкресение

Васил СТАНИЛОВ

Един след друг чезнат в небитието българските обичаи...
Колко от нас знаят “Отче наш”... Колцина са тези, които могат да изпеят цяла българска песен... Или да кажат стихотворение от Иван Вазов... Народът, дето “духовно покори земите, които завладя с меч”, днес няма дух...
Представям си как Симеон (става дума за Симеон Велики!), вдъхновено е освещавал бойните знамена преди битката при Ахелой на 6 май 917 г., денят на Свети Георги Победоносец. Сега ритуалът кухо се повтаря, но го няма онова, което е правело българите победители. Липсва усещането за историческа мисия. Отсъстват традициите - циментът, който свързва хората и ги прави народ. Дори годината 917-а от мнозина сигурно се схваща като печатна грешка. Защото у нас вече всичко започва от 1917. Историята бе пренаписана и Свети Георги от воин стана овчар. А овчарите станаха воини на Партията. ...

Десните правителства поправят щетите, нанесени от левите

Доц. д-р инж. Стефан РУСЕВ

В своята статия “Капитализъм по болшевишки” в “Про и Анти”, бр.13, авторът Галин Йорданов, използвайки понятията на лъженауката политикономия се опитва да характеризира днешното състояние на нашата икономика. От цялата статия личи, че авторът няма понятие от съвременна пазарна икономика и си я обяснява с дефинициите на комунистическите лъжеучени като “капиталист”, “капитализъм”, “пари - стока - пари прим” и особено с архаизма “принадена стойност”. От статията лъха на носталгия по “добрите неща” на социализма - “Днес от социализма не е останало нищо. Няма ги промишлеността, енергетиката и селското стопанство, няма ги социалната политика, облекченото /не “безплатно” / медицинско обслужване и задължителното образование, няма ги армията, доброволните отряди и адресната регистрация. Все добри неща, но “социалистически”, затова ги махнахме. Интересно, ако са били толкова лоши, защо Западът упорито си ги пази.”. Така мисли Йорданов. ...

Живот ли бе?...

Фреди ФОСКОЛО

Когато е рекъл: “Живот ли бе да го опишеш”, поетът е имал предвид обикновеното битийно съществуване на съсловно низшите, а не славната епопея на герои.
От своя страна, ние, които не сме поети, сметнахме, че ако и да е имало герои, си заслужава да бъде описан житейският път на един обикновен българин, изцяло прекосил епохата на комунизма, и то главно по две причини.
Едната е, че текстът на поредицата е извлечен от 7 аудиокасети, записани преди повече от 20 години. Макар че леко прередактиран и актуализиран за повече яснота пред съвременния читател, той представлява ценен социологически и исторически суров материал.

1.КАК СЕ КАЛЯВА СЪЗНАНИЕТО
Името ми е Димитър Георгиев Пенчев. Роден съм в село Чарда, Ямболски окръг, на 14 февруари 1937 г. и там оформих съзнанието си през първите 15 години от моя живот. Баща ми не четеше само вестници, имаше доста голям сандък, в който държеше книги. Един ден, допускам, че съм бил на 11 години, отворих този сандък и се спрях на една неголяма книжка. На корицата имаше образ на човек с буйна къдрава коса и извити нагоре мустаци и ако не се лъжа, заглавието беше “Убиецът на Александър Стамболийски говори”. ...

България сред победителите
Букурещкият мирен договор - 1918 г.

Атанас КОЕВ

На 7 май 2008 година се навършиха 90 години от подписването на Букурещкия мирен договор, който победителката България подписва с победената Румъния. Той е логично продължение на сключения в Брест-Литовск през март 1918 година договор между страните от Тройния съюз, сред които е и България. С него Руската империя се признава за победена и прекратява участието си в Първата световна война. Сключеният в румънската столица договор е резултат от успешните военни действия на българската армия. Нашите войски заедно с германските, австро-унгарските и турски воени части нанасят съкрушителни поражения на румънската армия, в резултат на което Румъния е принудена да излезе от световната война.
В резултат на разгрома на северната ни съседка в Букурещ започват преговори за мир между страните от Тройния съюз - Германия, Австро-Унгария, Турция и България, от една страна, и Румъния, от друга. ...

Важно е не да победиш, а да не участваш

Владимир АБАРИНОВ

Историята на съвременното олимпийско движение е изпъстрена с митове, каквито не са и сънували древните елини. Да вземем например основоположника. В популярната литература инициаторът на възраждането на Олимпийските игри е обрисуван като романтик, ентусиаст и мечтател с юнашки засукани мускетарски мустаци, а неговата идея - едва ли не като част от движението за мир в целия свят. Да, Пиер дьо Фреди барон дьо Кубертен неистина бил ентусиаст, но пацифист и романтик - в никакъв случай. Аристократ, спортист и историк, той разсъждавал върху поражението на Франция във войната с Прусия (1870-1871) и стигнал до извода, че причината до голяма степен се крие в слабата физическа подготовка на младите французи.

Пиер дьо Кубертен видял образец за подражание в Англия. Именно там близо до град Чипинг-Кампен в графство Глостършир на хълмовете Котсуърд всяка година се провеждали летни спортни състезания, назовавани Котсуърдски олимпийски игри. Предполага се, че там Шекспир видял двубоя, описан в комедията “Както ви се харесва”. От 1850 г. в графство Шропшир се провеждали Национални олимпийски игри - тези състезания Кубертен лично наблюдавал. ...