На 1 юли 2009  от 17:30 часа, в Дома на архитектите на улица „Кракра” 11 – София, ще се състои премиера на книгата „Историята на един документ”. Книгата се издава по проект на „Българската лига за правата на човека” със спомоществувателството на фонадация „Конрад Аденауер”. Изданието е на „Работилница за книжнина – Васил Станилов”, който е съставител и редактор на книгата.

Книгата е сборник с документи, статии и интервюта, свързани с осъждане на престъпленията на тоталитарните комунистически режими от Съвета на Европа и Европейският парламент.  Тя ще бъде представена от Филип Димитров, Стоян Райчевски, Андреас |Фон Белов и Васил Станилов. В представянето ще вземе участие и Лъчезар Тошев – инициатор на приемането на Резолюция 1481-2006 от ПАСЕ.

На 27 юни, събота, от 18.00 часа пред храм-паметник “Св. Александър Невски”!
Участват Богдана Карадочева и Стефан Димитров, Ваня Костова и Боян, Милена, Васко Кръпката, Стоян Михалев, Хилда Казасян, “Акага”, Графа, Белослава, “Ъпсурт”.

В България осмислянето на комунистическото минало става твърде бавно. В това отношение страната е на последно място в Европа. До този момент нито един важен политик, носил отговорност по времето на комунизма, не е осъден. Напротив, точно обратното, наблюдава се приемственост сред елитите, а именно тези, които по времето на комунизма са управлявали, и сега отчасти спадат към "мееоеческия и стопанския елит на страната. Сътрудници на
българските комунистически тайни служби и на КГБ и днес заемат отново важни постове в обществото и държавата.На този фон изпъква още повече дейността на онези българи, които се застъпват за открита дискусия за разкриване на престъпленията на бившия комунистически режим. Тази публикация е камъче от мозайката в процеса на осмисляне на близката историческа епоха.

Предговор към книгата на Милен Радев "Хроники на злото и надеждата", издание на "Работилница за книжнина - Васил Станилов"

Не ми харесва, когато видя, че някоя книга започва с „въведение", но и „предговор" е буквален превод на „пролог", което не приляга за предис¬ловието на писмен текст. Затова избрах за надслов „Увертюра".
Уважаеми читателю, всъщност предлагам ти „потпури" от онова, което ще имаш удоволствието да прочетеш и да усетиш полета на едно твор¬ческо въображение. Съдържанието на тази книга може да се оприличи с концерт, обхващащ различни жанрове, обединени не само от името на автора, но и от общото възвишено звучене. Милен Радев, с чиято биогра¬фия накратко ще се запознаеш от гърба на корицата, е енциклопедична личност. Освен с публицистиката, която ни предлага, той е интересен като художник, отличен преводач е, но и чудесен певец.
За начало, като скерцо - ето едно от мненията от интернет-форумите, цитирани в края на сборника: „Радев и ти си в списъка!! Един по един ще ви изтребим, и никакво западно обществено мнение няма да ни спре! Бъл¬гария е била и пак ще бъде съветска! Зад нас е Путин!"

Та аз съм просмукан
от мъка
и чукам
на вашата съвест...
Никола Вапцаров

На тъмнината злото
ражда нова тъмнина.
Отново
един друг се погребваме.
Доброто
безпощадно смазваме.
Роим омраза.
На лъжата
в гнойни метастази
сме завинаги
обринати.
Като прокажени.
.......................

Животът е пълен със случайности. А какво е случайност? Нека вземем някакъв пример. Вървиш по улицата и изведнъж на главата ти пада тухла. Какво е това? Случайност. Но на какво се дължи тя? На необходимостта да минеш точно в тази секунда през това място и на необходимостта тухлата да се откърти точно в този момент и да те уцели по главата. Оказва се, че цялата тази случайност е резултат от кръстосването на две необходимости. Необходимостта от твоето минаване и необходимостта от падането на тухлата.
Всичко това един солиден и много приятен човек обясняваше на някакъв свят невзрачен човечец.
Като изслуша докрай обяснението, човечецът стана, ръкува се със солидния и приятен човек и тихо затвори вратата след себе си.
Тогава приятният човек вдигна телефона и кратко каза:
- Всички по местата! Пригответе тухлата!

 Островът
Според легендата името си о. Персин получава от дъщерята на турски бей – Персина, която пристава на български момък. Потерята, която е изпратена да ги преследва, ги настига и убива момъка на място, а Персина по заповед на баща й е завързана гола за една върба на острова и комарите изпиват всичката й кръв.

Казват, че иранският народ е горд и че с обявените резултати от изборите за президент на 12 юни управниците му засегнаха неговото честолюбие. Не им се видя на хората реален вотът, оповестен преди законния час за затваряне на урните. Не повярваха те, че за губещия популярността си Махмуд Ахмадинеджад са гласували 24,5 милиона избиратели, т.е. 8 милиона повече, отколкто преди четири години. Осъмниха се привържаниците на реформаторски настроения Мир Хосейни Мусави, че той е взел едва половината от гласовете, подадени за президента консерватор.
И иранците излязоха от домовете си.

Аканджиево с бързи стъпки се доближава до европейските стандарти. Вече е открит втори богат на разнообразни хранителни стоки супермаркет. На тържеството по този случай, водено от елитните Анджи и Теди, присъстваха кметът на община Белово, кметът на Аканджиево, както и кметовете на съседните села Габровица, Сестримо, Момина клисура, Дъбравите и Голямо Белово.

Нито един ден в краткия човешки живот не се повтаря. Хората би трябвало да харесват това. Всеки е неповторим, дори и скучните, лошите дни, мрачните дъждовни дни на късната есен. Дните, когато сме гневни, тъжни, подли.

Дори и дните, в които хората убиват подобните си.

Трябва да се научим да се наслаждаваме на всеки 24 часа, защото никога вече няма да ги изживеем. Сънят, колкото и да е необходим, е загуба на живот.